Читать «Обладаване» онлайн - страница 344

— Аз пък случайно знам — намеси се Леонора, — защото имам добра приятелка и посестрима феминистка, която работи в сградата на колекцията „Стант“, че Кропър чете факсове с писма от Ламот до прапрабаба му — спиритичката, социалистка, феминистка и хипнотистка Присила Пен Кропър. Писмата били пълни с горчиви угризения.

— Което ни отвежда към два, не, три последни въпроса — каза Блекадър.

— Първо, какво е станало с детето, независимо дали е живо, или е умряло?

— Второ, какво се опитва да открие Кропър? Какво още знае?

— И, трето, какво стана с оригиналите от библиотеката?

Отново всички погледнаха към Роланд. Той извади портфейла си и разгъна писмата от тайното им убежище.

— Взех ги. Не знам защо. Никога не съм смятал… не съм искал да ги задържа завинаги. Не знам какво ме прихвана. Изглеждаше толкова лесно, струваше ми се, че находката си е моя, защото никой не ги беше докосвал, откакто Аш ги е прибрал в книгата, за да отбележи нещо или с друга цел. Ще трябва да ги върна. Чии са според вас?

— Ако книгата е била дарена или завещана на Лондонската библиотека, вероятно са нейни — обясни Юън. — Авторските права принадлежат на лорд Аш.

— Ако ми ги дадеш, мога да гарантирам, че ще бъдат върнати в библиотеката, без да се налага да се дават обяснения — предложи Блекадър. — Поне от твоя страна.

Роланд се изправи, прекоси стаята и му даде писмата. Личеше си, че Блекадър едва се сдържа да не ги прочете веднага, така ласкаво и собственически погали хартията, разпознавайки почерка.

— Проявил си голяма находчивост — сухо се обърна той към Роланд.

— Едното повлече другото.

— Така излиза.

— Добрият край оправя всичко — каза Юън. — Прилича на комедия от Шекспир. Кой беше момъкът, който накрая се спуска с люлка в „Както ви се харесва“?

— Хименей — усмихна се Блекадър.

— Или като разобличението в края на детективски роман. Винаги съм искал да бъда Албърт Кампиън. Само че още не сме се справили със злодея. Предлагам д-р Нест да ни разкаже какво е чула.

— Дойдоха да прочетат за края в дневника, така де, не края на дневника, разбира се, а описанието на Елън за края на Аш и за мястото, където се споменава сандъчето, професор Кропър винаги много се е интересувал от него, видели са го непокътнато, когато са погребвали Елън, знаете за какво говоря. Излязох до тоалетната, точно този ден не беше останал никой друг, професор Блекадър, във вашата част нямаше жива душа, нали знаете колко е далече, чак след гардеробните и обратно, не са очаквали да се върна, и така чух професор Кропър да казва, не дословно, естествено, но имам добра словесна памет, пък и казаното ужасно ме потресе: „Може да остане в тайна няколко години, ще знаем само ние двамата, а после, след като получите наследството, ще излезе на бял свят, ще измислим как да го намерим, може вие да го откриете, и тогава ще го откупя от вас съвсем официално“. А Хилдебранд Аш попита: „От етична гледна точка си е мое, нали, каквото и да разправя викарият?“ „Така е, отвърна Кропър, но викарият може да създаде куп спънки, а и глупавите английски закони, бъркат се къде ли не, не можело да се смущават покойниците без разрешение от епископа — струва ми се, че не можем да си позволим да заложим всичко на карта.“ „Нали си е моя собственост“, повтори Хилдебранд Аш. На което професор Кропър отвърна, че е собственост на Хилдебранд и на целия свят, а той самият щял да бъде „най-дискретен пазител“. Хилдебранд каза, че ще прилича на приключение за Вси светии, а Кропър ожесточено отвърна, че всичко трябва да се изпипа много професионално, при това скоро, защото трябвало да се връща в Ню Мексико. Реших, че е най-добре да се изкашлям или нещо подобно, за да не ме видят, затова се върнах доста назад и се приближих, как да се изразя, доста по-шумно.