Читать «Обладаване» онлайн - страница 347

— Чувствах се обладан. Трябваше да разбера.

— Чу ли за назначенията, които ти предлагат?

— Не знам какво да правя.

— Имаш най-много седмица. Говорих с всички, без да пестя похвали.

— Много мило от ваша страна.

— Работиш добре. Хареса ми онази статия — „Ред по ред“. Много задълбочено изследване. Успях да осигуря пълна изследователска стипендия за научен труд върху Аш. Ако проявяваш интерес, разбира се. Бонус, май така се казва, от онова интервю по телевизията. Филантропска шотландска фондация. Движи я някакъв адвокат, който е луд по Аш.

— Не мога да реша какво да правя. Дори не съм сигурен, че ми се остава в лоното на академичния живот.

— Както казах, имаш около седмица. Мини някой път, ако искаш да обсъдим плюсовете и минусите.

— Благодаря. Ще помисля малко и ще се отбия да ви видя.

28

Странноприемница „Самодивско дърво“ се намира на около километър и половина от Ходършол, закътана в кривата на възвишенията. Дългата ниска постройка от XVIII в. е със стени от кремък и камък и с каменен, обрасъл с мъх покрив. Фасадата гледа към лъкатушещ път, вече разширен и модернизиран, който пресича голия склон; от другата страна на шосето, след още километър и половина по-дълъг, покрит с трева път, се стига до енорийската църква на Ходършол — масивна каменна сграда от XII в., също с каменен покрив, непретенциозна кула и ветропоказател с очертанията на летящ дракон. И двете здания са на достатъчно разстояние от самото село Ходършол, скрито зад плешката на хълма. Странноприемницата предлага дванайсет стаи, пет в предната част с изглед към пътя и още седем в модерна пристройка от същия местен камък, прилепена зад основната сграда. Има и овощна градина с маси и дървени люлки за посетителите през лятото. Мястото се споменава във всички кулинарни пътеводители.

На 15 октомври нямаше много хора. Времето беше топло за сезона и листата на дърветата още не бяха окапали, но беше много влажно. Пет от стаите бяха заети, две от Мортимър Кропър и Хилдебранд Аш. Кропър беше взел най-хубавата спалня — точно над внушителния красив вход на странноприемницата с изглед към пътя, който водеше към църквата. Хилдебранд Аш се беше настанил в стаята до него. Бяха пристигнали преди седмица и излизаха на дълги разходки в околността независимо от времето, защитени с високи ботуши, непромокаеми жакети и дебели якета. Няколко пъти в бара — сумрачно място с ламперия, златисти отблясъци на лъскав месинг и дискретни лампи с тъмнозелени абажури, Мортимър Кропър беше подхвърлил, че обмисля да купи къща в района, където да може да се застои и да пише през част от годината. Посети няколко агенции за недвижими имоти и разгледа няколко къщи. Знаеше доста за горите и се интересуваше от биологично земеделие.

На 14 октомври двамата отидоха в Ледърхед и посетиха кантората на Деншър и Уинтърбърн. На излизане от града спряха в градинския център и купиха добър набор от тежки лопати, гребла и кирка, които прибраха в багажника на мерцедеса. Платиха в брой. Следобед се разходиха до църквата, както обикновено заключена срещу вандали, и обиколиха гробището, като четяха имената по паметниците. На входа на малкото гробище, опасано с порутена желязна ограда, имаше бележка, че тукашната енория „Сейнт Томас“ е част от три енории, чийто викарий е преподобният Пърси Дракс; църквата е отворена за свето причастие и утринна служба всяка първа неделя от месеца; вечерня се отслужва веднъж в последната неделя на месеца.