Читать «Обладаване» онлайн - страница 345

— Смятам, че е напълно способен да ограби гроб — сви устни Блекадър.

— Със сигурност — отвърна Леонора. — В Щатите съм чувала какви ли не слухове. От витрините на малки местни колекции току изчезне нещо, все предмети от особен интерес — иглата за вратовръзка, заложена от Едгар Алън По, бележка от Мелвил до Хоторн, такива неща. Една моя приятелка почти беше успяла да убеди потомката на приятелка на Маргарет Фулър да й продаде писмо за срещата й с английски писатели във Флоренция преди фаталното пътуване — истинско съкровище от феминистка гледна точка, когато се появи Кропър с чековата си книжка. Отказаха му и на следващия ден, не щеш ли, ръкописът беше изчезнал! Така и не се намери. Според нас е като онези митични милионери, които плащат на крадци, за да им занесат оригинала на „Мона Лиза“ и „Селяни ядат картофи“.

— Може би смята, че наистина му принадлежат, защото най-много ги обича — подхвърли Роланд.

— Доста любезен начин да се каже — отвърна Блекадър, който не спираше да върти оригиналното писмо на Аш в ръцете си. — Значи да си представим непристъпна лична стая, пълна със забележителности, които той разглежда и запотява с дъха си в нощна доба, неща, невиждани от никого?

— Такива са слуховете — отговори Леонора. — Знаете какво нещо са те. Разнасят се и избуяват. Но в случая смятам, че има известни основания. Знам със сигурност, че историята за Фулър е самата истина.

— Как ще го спрем? — попита Блекадър. — Да кажем на полицията? Да подадем оплакване в Университета „Робърт Дейл Оуен“? Да го предизвикаме в открит разговор? На последните две ще се изсмее, а първото е нелепо — нямат достатъчно хора, за да пазят гроба през следващите няколко месеца. Ако сега успеем да го отклоним, снизходително ще отстъпи и след време ще опита отново. Не можем да уредим да го депортират.

— Обадих се в хотела му и в къщата на Хилдебранд в провинцията и научих това-онова — намеси си Юън. — Престорих се на техен адвокат и казах, че спешно трябва да им предам важни сведения. Така разбрах къде са. В странноприемница „Самодивско дърво“ в Южна Англия — близо до Ходършол, но не прекалено. Струва ми се показателно.

— Трябва да предупредим Дракс, викария — предложи Блекадър. — Въпреки че няма да помогне особено, той ненавижда всички изследователи на Аш и всички туристи с поетична струна в душата.