Читать «Обладаване» онлайн - страница 339

Имаше време да усети необикновеното състояние между „преди“ и „след“ — преди час нямаше стихове, а сега се появиха, истински като дъжд.

27

В определени настроения изяждаме живота сиот силна, ненаситна алчност; ламтим за още,макар туй още да изчерпва малкия запасоставащо ни време и покой. От свършецисме движени като от глад. Държим да знаемкак се получава формата на цялото, нишката,чиито връзки са слаби или здрави, сложниили дръзко свързани в огромни и несръчни клуповена примитивна изработка. Проправяме си пътпрез връзките и не можем да се отделимот тази лъскава верига на любопитството,превърнала се в наша пречка. И тя ни влачипрез времето ни: „И тогава, и тогава, и тогава…“към нашия очакван край.И ние трябва да получим кинжала, примката, стрелата,последната прегръдка, златния венчален пръстен,зова на бойната тръба или скриптенетона смъртното легло,макар че знаем и че длъжни сме да знаем,те всички са еднои също — Краят, онзи превъзходен удар,който слага край на всички удари и нас самите.Какво желаемние — наперени, кроящи планове — край на движениетона изнервения ни живот или търбух, препълненсъс сладостно доволство, макар това блаженствода е краят ни, тъй както мъжката оса при своя трогващбрачен танцвъв въздуха познава върховното блаженствои скорошния свършек на краткото си време. ВК

Рандолф Хенри Аш