Читать «Обладаване» онлайн - страница 341

Беше се обадила на Блекадър и делово му беше съобщила, че е влязла във връзка с д-р Бейли и с Роланд Мичъл, които са изявили желание да се срещнат, за да обсъдят кореспонденцията между Аш и Ламот, както и нещо, което случайно е дочула от професор Кропър. Когато отвори вратата пред последния член на групата, той със смесен израз на неудобство и шеговитост я представи на професор Леонора Стърн. Леонора изглеждаше бляскаво с цикламена вълнена пелерина с качулка, поръбена с черен копринен ширит, под която се виждаха алено подобие на руска туника и широки черни китайски панталони. Тя веднага се обърна към Беатрис:

— Надявам се, не възразявате, че дойдох. Обещавам да не тормозя никого, но това засяга и моите научни интереси.

Беатрис усети, че на кръглото й лице не успява да се изпише гостоприемна усмивка.

— Недейте така — отвърна Леонора. — Няма да шукна. Отсега се заклевам, че не съм тръгнала явно или тайно да отмъквам никакви ръкописи. Просто искам да прочета проклетите писма.

— Смятам, че професор Стърн наистина може да ни бъде полезна — обади се Блекадър.

Беатрис дръпна вратата и тримата се качиха по тесните стълби в малката гостна на първия етаж. Естествено, Беатрис забеляза някакви сложни недомлъвки в небрежното кимване, с което Блекадър поздрави Роланд, но изцяло пропусна да разчете липсващата информация или обвинения в дългата театрална прегръдка, която си размениха Леонора и Мод.

* * *

Настаниха се на фотьойли и кухненски столове в ъглите на стаята с чинии на коленете. Юън Макинтайър откри срещата с думите, че трябва да обясни присъствието си, и се представи като своего рода юридически съветник на Мод, която според него несъмнено се явява наследница на писмата на Ламот и почти несъмнено притежава оригиналните писма на Аш без авторските права, които са собственост на наследниците на Рандолф Аш.

— Писмата като материален предмет са собственост на получателя, но авторските права остават на подателя. В случая с кореспонденцията ясно се вижда, че Кристабел Ламот е поискала собствените й писма да й бъдат върнати, и Рандолф Аш с готовност е изпълнил желанието й. Роланд и Мод, които са виждали цялата кореспонденция, са категорични за това. Разполагам с юридически доказателства — подписаното пред свидетели завещание на Кристабел Ламот, която оставя всичките си ръкописи на Мая Томазина Бейли, прапрабабата на Мод. Предполагам, че истинският наследник е бащата на Мод, който е жив, но той вече е дарил на Мод ръкописите, предоставени на предшественичката му към момента на завещанието, и Мод ги е предала в Ресурсния център за женски изследвания в Линкън. Тя още не е казала на баща си за откритието ми и смята, че той не проявява никакъв интерес към раздухваните във вестниците огромни суми, предложени от професор Кропър на сър Джордж Бейли, който смята, че писмата са негова собственост. Според Мод е почти невероятно баща й да поиска да продаде ръкописите на фондация „Стант“, като знае за изразения от нея интерес документите да останат в страната. Ако някои от вас се чудят за авторските права, може би трябва да добавя, че собствеността върху тях е защитена от момента на публикуването до края на живота на автора плюс допълнителен срок от петдесет години; ако ръкописите се издават посмъртно, срокът е петдесет години от датата на публикуването им. Тъй като кореспонденцията не е публикувана, авторските права принадлежат на наследниците на авторите на писмата. Както казах, ръкописите принадлежат на получателите, а авторските права — на подателите. Не е ясно какво би искал лорд Аш, но по думите на д-р Нест Кропър явно е склонил Хилдебранд Аш да му обещае и писмата, и авторските права.