Читать «Обладаване» онлайн - страница 309

— Смятам да прибера писмата, ако мога — каза Кропър. — И да разбера всичко останало.

— Какво имате предвид?

— Какво е станало с детето. Какво са скрили от нас. Смятам да разбера.

— Може да са го отнесли в гроба — каза Блекадър и вдигна чаша към ожесточеното меланхолично лице отсреща. — Където ще остане скрито завинаги. Ще позволите ли да вдигна тост? За Рандолф Хенри Аш и Кристабел Ламот. Дано почиват в мир.

Кропър също вдигна чаша:

— Ще пия с вас. Но въпреки това ще разбера.

* * *

На стълбите се разделиха. Кропър се поклони и се оттегли. Леонора хвана Блекадър за ръкава.

— Страх ме хваща, като го гледам. Толкова се е навил, приема го много лично. Сякаш са го направили, за да го измамят.

— Нищо чудно. А и не са само те. Шекспир го е предвидил, когато е написал прочутото проклятие.

— Радвам се, че одрасках голямата му катафалка. Искате ли да се качите с мен? Чувствам се толкова тъжна, можем да се утешим. Слънцето и морето ме размекват.

— Много мило, но ще се въздържа. Трогнат съм, благодаря ви и се радвам, че ме доведохте на това пътешествие, макар че сигурно ще съжалявам до края на живота си… но по-добре да спрем дотук. Не съм… — понечи да каже „във форма“, „от вашия калибър“ или просто „достатъчно силен“, но смътно усещаше, че всичко това щеше да прозвучи като обида.

— Няма страшно. Грехота е да се усложняват отлични работни взаимоотношения, нали?

Тя мощно го целуна за лека нощ и пое към стаята си.

* * *

На следващия ден пътуваха безметежно по малък страничен път — бяха решили да се отбият до параклиса с дървения Христос на Гоген, когато ги застигна страховит необичаен рев. Звучеше като кашлица, накъсана от равномерен и ритмичен грохот, след който се разнасяше стържещ вой. Приличаше на агонизиращо животно или скрибуцаща каруца с изкривено колело. Оказа се мерцедесът — със смазан калник и очевидно повреден ремък; на следващото кръстовище ги задмина. Шофьорът бе невидим, но раните на колата му болезнено биеха на очи.

— Ужас! — въздъхна Леонора. — Направо е зловещо.

— Кропър е Анку — усмихна се Блекадър, осенен от ненадейно остроумие.

— Наистина — съгласи се Леонора. — Отдавна трябваше да се досетим.

— С тази скорост едва ли ще догони Бейли и Мичъл.

— Това важи и за нас.

— Всъщност, питам се, защо ни е изобщо да ги настигаме? Можем да си направим пикник.

— Чудесно. Така и ще направим.

24

Мод седеше на бюрото си в Линкън и преписваше един полезен пасаж от Фройд за доклада си, посветен на метафората:

Само в състояние на пълна влюбеност основната сума на либидото се пренася върху обекта, обектът в известна степен се поставя на мястото на Аза.

След което продължи: „Разбира се, азът, то и свръхазът, даже самото либидо са метафорични хипостаси на онова, което трябва да се разглежда като…“.

Задраска „разглежда“ и написа „което би могло да се преживява като“.

И двата глагола бяха метафори. Накрая написа: „онова, което би могло да се тълкува като събития в неразчленимата маса на преживяването“.