Читать «Обладаване» онлайн - страница 309
Антония Сюзън Байът
— Смятам да прибера писмата, ако мога — каза Кропър. — И да разбера всичко останало.
— Какво имате предвид?
— Какво е станало с детето. Какво са скрили от нас. Смятам да разбера.
— Може да са го отнесли в гроба — каза Блекадър и вдигна чаша към ожесточеното меланхолично лице отсреща. — Където ще остане скрито завинаги. Ще позволите ли да вдигна тост? За Рандолф Хенри Аш и Кристабел Ламот. Дано почиват в мир.
Кропър също вдигна чаша:
— Ще пия с вас. Но въпреки това ще разбера.
* * *
На стълбите се разделиха. Кропър се поклони и се оттегли. Леонора хвана Блекадър за ръкава.
— Страх ме хваща, като го гледам. Толкова се е навил, приема го много лично. Сякаш са го направили, за да го измамят.
— Нищо чудно. А и не са само те. Шекспир го е предвидил, когато е написал прочутото проклятие.
— Радвам се, че одрасках голямата му катафалка. Искате ли да се качите с мен? Чувствам се толкова тъжна, можем да се утешим. Слънцето и морето ме размекват.
— Много мило, но ще се въздържа. Трогнат съм, благодаря ви и се радвам, че ме доведохте на това пътешествие, макар че сигурно ще съжалявам до края на живота си… но по-добре да спрем дотук. Не съм… — понечи да каже „във форма“, „от вашия калибър“ или просто „достатъчно силен“, но смътно усещаше, че всичко това щеше да прозвучи като обида.
— Няма страшно. Грехота е да се усложняват отлични работни взаимоотношения, нали?
Тя мощно го целуна за лека нощ и пое към стаята си.
* * *
На следващия ден пътуваха безметежно по малък страничен път — бяха решили да се отбият до параклиса с дървения Христос на Гоген, когато ги застигна страховит необичаен рев. Звучеше като кашлица, накъсана от равномерен и ритмичен грохот, след който се разнасяше стържещ вой. Приличаше на агонизиращо животно или скрибуцаща каруца с изкривено колело. Оказа се мерцедесът — със смазан калник и очевидно повреден ремък; на следващото кръстовище ги задмина. Шофьорът бе невидим, но раните на колата му болезнено биеха на очи.
— Ужас! — въздъхна Леонора. — Направо е зловещо.
— Кропър е Анку — усмихна се Блекадър, осенен от ненадейно остроумие.
— Наистина — съгласи се Леонора. — Отдавна трябваше да се досетим.
— С тази скорост едва ли ще догони Бейли и Мичъл.
— Това важи и за нас.
— Всъщност, питам се, защо ни е изобщо да ги настигаме? Можем да си направим пикник.
— Чудесно. Така и ще направим.
24
Мод седеше на бюрото си в Линкън и преписваше един полезен пасаж от Фройд за доклада си, посветен на метафората:
Само в състояние на пълна влюбеност основната сума на либидото се пренася върху обекта, обектът в известна степен се поставя на мястото на Аза.
След което продължи: „Разбира се,
Задраска „разглежда“ и написа „което би могло да се преживява като“.
И двата глагола бяха метафори. Накрая написа: „онова, което би могло да се тълкува като събития в неразчленимата маса на преживяването“.