Читать «Обладаване» онлайн - страница 308

— Ей, копеле, няма да те чакам цяла вечер. Ще мина за нула време. Само не мърдай, става ли?

Мерцедесът отново залитна напред и се отдръпна.

Леонора се приближи към портала.

Мерцедесът отново го препречи.

— За Бога, освободи пътя, идиот такъв! — изрева Леонора.

Мерцедесът даде на заден под още по-остър ъгъл.

Леонора натисна педала. Металният трясък отекна чак в гръбнака на Блекадър. Леонора отново изпсува и даде на заден. Чуха и усетиха раздиращия се метал. Броните се бяха закачили и бяха заклещили двете коли като бикове със сплескани рога. Леонора продължаваше на заден.

— Стига, спри! — прекъсна я Блекадър.

Сърдитото мъркане на мерцедеса внезапно секна. Тъмното стъкло се спусна и от вътре се подаде главата на Кропър:

— Arrêtez s’il vous plaît. Nous nous abîmons. Veuillez croire que je n’ai jamais rencontré de pires façons sur les routes françaises. Une telle manque de politesse…

Леонора рязко отвори вратата и изстреля навън голия си крак.

— Можем да си говорим на чист американски, арогантна свиня такава. Помня те още от Линкън. Замалко да ме убиеш.

— Здрасти, Морт! — обади се Блекадър.

— А, Джеймс! Ударихте ми колата.

— Аз я ударих — възрази Леонора. — Заради отвратителните ти обноски и защото не даваш мигачи.

— Запознай се с професор Стърн, Мортимър — представи я Блекадър. — От Талахаси. Редакторката на Кристабел Ламот.

— Сигурно търсите Бейли и Мичъл.

— Естествено.

— Заминали са преди три часа. Никой не знае какво са правили тук, нито къде са отишли.

— Ако се подпреш на бронята, Мортимър, а аз седна на нашата, може да успеем да ги освободим с малко бутане и дърпане.

— Уви, колата няма да бъде същата.

— Тук ли сте отседнали? — попита Леонора. — Може да вземем по едно питие и да поговорим. Не знам какво покрива застраховката.

* * *

Вечерята не беше приятна. Блекадър никога не беше виждал Кропър толкова посърнал — заради щетите по колата, заради бягството на Роланд и Мод или заради присъствието на Леонора. Кропър поръча обилна вечеря — започна с огромно блюдо с морски дарове, същинска планина от черупки, мустачки и каменисти раковини в пръстен от водорасли върху метален пиедестал, след което мина на огромен сварен морски паяк — вряло, яростно алено същество с коричка, осеяна с брадавици и бронирани възвишения, протегнало безбройните си пипала. Въоръжиха го с цял арсенал от инструменти за морското му пиршество, достоен за средновековна килия за изтезания — пинсети, клещи, шила, шишове и тирбушони.

Блекадър пестеливо поръча треска. Леонора избра омар и започна да разказва за Кернеме:

— Тъжна работа, останали са само основите и зидът на овощната градина. Менхирът си е на мястото, но от къщата почти нищо не е останало. Знаете ли какво е станало с Ламот, след като е била тук, професор Кропър?

— Не. В Америка имам някои писма, които описват местонахождението й през 1861 г. Нямам никакви сведения за времето, което ви интересува, в края на 1860 г. Но ще разбера.

Той с лекота трошеше щипци и ловко въртеше змиевидната кука. Купчината останки в чинията му бе по-висока от планината, която му бяха поднесли. Беше изтръгнал всяка сочна бяла мръвка.