Читать «Обладаване» онлайн - страница 310

„Масата“ беше метафора. Вече два пъти беше използвала „преживяване“ и думата стоеше ужасно грозно. Може би „събитие“ също беше метафора.

Болезнено усещаше присъствието на Роланд, който седеше на пода зад нея с бял хавлиен халат, опрял гръб на белия диван, на който беше спал при първото си гостуване в Линкън и където спеше сега. С въображаеми пръсти разроши меката му черна коса, паднала като перушина над челото му. Бръчката на веждите му се вряза между очите й. Роланд чувстваше, че е останал без работа, а тя усещаше чувствата му. Роланд чувстваше, че се скатава.

Ако излезеше, стаята щеше да изглежда сива и празна.

Ако не излезеше, как щеше да успее да се съсредоточи?

Беше октомври и за Мод учебната година беше започнала. Роланд не се беше върнал при Блекадър. Не се бе връщал и в апартамента, с едно изключение, след като с многобройните си телефонни обаждания не успя да вдигне Вал и отиде да провери дали е жива. До празна бутилка от мляко завари бележка с големи букви: НЯМА МЕ ЗА НЯКОЛКО ДНИ.

Съставяше списъци с думи. Списъци с думи, които не се поместваха в стройните изречения на литературната критика или теория. Хранеше надежда — дори нещо повече, предчувствие за неизбежност, — че ще пропише поезия, но засега беше стигнал само до списъците с думи. Те го обсебваха и бяха отчайващо важни. Не знаеше дали Мод разбира и съзира колко са важни, или ги смята за поредната глупост. Болезнено усещаше присъствието на Мод. Можеше да усети чувството й, че той чувства, че е останал без работа и се скатава.

Написа на листа: кръв, глина, теракота, карамфил.

След малко: блондинка, горяща къпина, разпръсване.

Добави и пояснение: „разпръсване като при Джон Дън, «разпръснат блясък», няма нищо общо с разпръсващ конус“.

Написа върху листа: анемония, корал, въглен, косъм, коса, нокът, нокти, козина, сова, слюда, скарабей.

Отхвърли дървен, връх, брънка и други двусмислени думи, а също петно и пустота, въпреки че всички тези пестеливи думи (поредното прилагателно, за което се колебаеше) напираха в съзнанието му. Не беше сигурен за мястото на глаголите в този примитивен език: напирам, напираш, напира, напря, напрял.

Стрела, клонка (в никакъв случай клон, нито корен), изгнило листо, вода, небе.

Езиковият ни запас е съставен от пресичащи се примки и кръгове. Определят ни границите, които избираме да пресечем или на които решаваме да се подчиним.

— Ще изляза, за да можеш да мислиш.

— Няма нужда.

— По-добре да изляза. Трябва ли да се купи нещо?

— Не, погрижила съм се за всичко.

— Мога да се хвана на работа в някой бар или в болница, нещо такова.

— Не бързай, трябва ти време да помислиш.

— Няма много време.

— Времето е толкова, колкото си го направим.

— Имам чувството, че се скатавам.

— Знам. Нещата ще се променят.

— Не съм толкова сигурен.

Телефонът иззвъня.

— Д-р Бейли ли е на телефона?

— Да.

— Дали Роланд Мичъл също е с вас?

— За теб е.

— Кой е?

— Някакъв образован младеж. Извинете, кой се обажда?

— Не ме познавате. Казвам се Юън Макинтайър и съм адвокат. Исках да говоря с вас, а не с Роланд, макар че и той е добре дошъл, разбира се. Имам и на него да казвам някои работи. Интересният повод, заради който ви търся обаче, е свързан лично с вас.