Читать «Обладаване» онлайн - страница 310
Антония Сюзън Байът
„Масата“ беше метафора. Вече два пъти беше използвала „преживяване“ и думата стоеше ужасно грозно. Може би „събитие“ също беше метафора.
Болезнено усещаше присъствието на Роланд, който седеше на пода зад нея с бял хавлиен халат, опрял гръб на белия диван, на който беше спал при първото си гостуване в Линкън и където спеше сега. С въображаеми пръсти разроши меката му черна коса, паднала като перушина над челото му. Бръчката на веждите му се вряза между очите й. Роланд чувстваше, че е останал без работа, а тя усещаше чувствата му. Роланд чувстваше, че се
Ако излезеше, стаята щеше да изглежда сива и празна.
Ако не излезеше, как щеше да успее да се съсредоточи?
Беше октомври и за Мод учебната година беше започнала. Роланд не се беше върнал при Блекадър. Не се бе връщал и в апартамента, с едно изключение, след като с многобройните си телефонни обаждания не успя да вдигне Вал и отиде да провери дали е жива. До празна бутилка от мляко завари бележка с големи букви: НЯМА МЕ ЗА НЯКОЛКО ДНИ.
Съставяше списъци с думи. Списъци с думи, които не се поместваха в стройните изречения на литературната критика или теория. Хранеше надежда — дори нещо повече, предчувствие за неизбежност, — че ще пропише поезия, но засега беше стигнал само до списъците с думи. Те го обсебваха и бяха отчайващо важни. Не знаеше дали Мод разбира и съзира колко са важни, или ги смята за поредната глупост. Болезнено усещаше присъствието на Мод. Можеше да усети чувството й, че той чувства, че е останал без работа и се
Написа на листа: кръв, глина, теракота, карамфил.
След малко: блондинка, горяща къпина, разпръсване.
Добави и пояснение: „разпръсване като при Джон Дън, «разпръснат блясък», няма нищо общо с разпръсващ конус“.
Написа върху листа: анемония, корал, въглен, косъм, коса, нокът, нокти, козина, сова, слюда, скарабей.
Отхвърли дървен, връх, брънка и други двусмислени думи, а също петно и пустота, въпреки че всички тези пестеливи думи (поредното прилагателно, за което се колебаеше) напираха в съзнанието му. Не беше сигурен за мястото на глаголите в този примитивен език: напирам, напираш, напира, напря, напрял.
Стрела, клонка (в никакъв случай клон, нито корен), изгнило листо, вода, небе.
Езиковият ни запас е съставен от пресичащи се примки и кръгове. Определят ни границите, които избираме да пресечем или на които решаваме да се подчиним.
— Ще изляза, за да можеш да мислиш.
— Няма нужда.
— По-добре да изляза. Трябва ли да се купи нещо?
— Не, погрижила съм се за всичко.
— Мога да се хвана на работа в някой бар или в болница, нещо такова.
— Не бързай, трябва ти време да помислиш.
— Няма много време.
— Времето е толкова, колкото си го направим.
— Имам чувството, че се скатавам.
— Знам. Нещата ще се променят.
— Не съм толкова сигурен.
Телефонът иззвъня.
— Д-р Бейли ли е на телефона?
— Да.
— Дали Роланд Мичъл също е с вас?
— За теб е.
— Кой е?
— Някакъв образован младеж. Извинете, кой се обажда?
— Не ме познавате. Казвам се Юън Макинтайър и съм адвокат. Исках да говоря с вас, а не с Роланд, макар че и той е добре дошъл, разбира се. Имам и на него да казвам някои работи. Интересният повод, заради който ви търся обаче, е свързан лично с вас.