Читать «Обладаване» онлайн - страница 307

* * *

Блекадър забеляза мерцедеса, когато двамата с Леонора се прибраха за вечеря в хотела. Чувстваше се изцеден. Ариан наистина им беше дала пресниман екземпляр от дневника на Сабин и той доста успешно се беше опитал да й го преведе. Първоначално го повлякоха самата сила на присъствието й и настойчивите й увещания, че Роланд и Мод са се изнизали под носа им, за да им откраднат научните лаври. След като се сдобиха с дневника, той предложи да се приберат и да поръчат добър превод, за да могат да продължат проучванията си. Леонора беше затрупала Ариан с въпроси за Роланд и Мод и се притесняваше, че двамата „са наумили нещо“, затова хукна да ги търси из Финистер. Ако времето беше лошо, Блекадър вероятно щеше да настои да се върне в бърлогата си при любимите си оръдия на труда — тракащата пишеща машина и телефона. Ала навън грееше изкусително слънце и след няколко особено вкусни блюда накрая заяви, че щом така и така е тук, ще я придружи до околностите на Кернеме.

Леонора се перчеше и караше със замах, но за удобство и дума не можеше да става. Блекадър се свиваше на седалката до нея и се чудеше как се бе оставил да го уговори. Парфюмът й изпълваше взетото под наем рено. Усещаше мускус, сандалово дърво и някакъв остър аромат, който пробуждаше в него противоречиви чувства. Можеше да се закълне, че се задушава. Ала някъде отдолу напираше нещо друго, негласно обещание за нещо тъмно, плътно, плътско. На няколко пъти погледът му се плъзна по пищните й разголени рамене и пристегнатия бюст. Отблизо цялата й смуглозлатиста кожа беше изпъстрена с тънки бръчици — не от старост, а от мекота, загрубяла от слънцето. Струваше му се трогателно.

— Изобщо не разбирам Мод — казваше Леонора. — Не мога да проумея защо се изнесе, без да ми каже нито дума, писмото в крайна сметка е мое, ако ще си говорим за собственост, макар че според мен между приятели не бива — двете наистина бяхме приятелки, обединявали сме идеите си, писали сме заедно доклади, такива неща. Може би вашият Роланд Мичъл е някой властен мъжкар. Просто не се връзва.

— Не мисля. Изобщо не е напорист. Това е най-големият му недостатък.

— Значи са влюбени.

— Това не обяснява случката с Ариан Льоминиер.

— Определено. Какъв поврат! Била е не само лесбийка, а и паднала жена, и неомъжена майка. Всички архетипи накуп. Предполагам, че това е хотелът, където са отседнали. Може вече да са се прибрали.

Леонора зави към паркинга, но мерцедесът беше препречил пътя й, сякаш неумело се опитваше да излезе на заден през портала.

— Я се разкарай — озъби се Леонора. — Задник такъв!

— Боже, това е Кропър! — възкликна Блекадър.

— Пак ще трябва да се разкара. Заприщил е портала — повелително каза Леонора и енергично натисна клаксона.

Мерцедесът се клатушкаше напред-назад с поредица от прецизно изчислени движения, целящи да го вмъкнат в тесния процеп на паркинга, където щеше да се побере на косъм. Леонора свали прозореца и извика: