Читать «Обладаване» онлайн - страница 305

— Не знаем със сигурност, че детето е умряло.

— Непрекъснато се питам защо е избягала, ако не му е било писано да умре? Отишла е там, за да намери убежище. Защо не е останала в дома, където е била на сигурно място?

— Не е искала никой да знае какво се е случило.

— Съществува древно табу, забрана да се вижда раждане. В ранните варианти на мита за Мелюзина мъжът й не я вижда да се къпе, а да ражда.

— Повтарящи се мотиви. За кой ли път.

Обсъждаха и бъдещето на проекта, тоест на научната си работа, без да знаят накъде да продължат. Очевидната стъпка беше да се върнат в Нант, което им осигури оправдание за още малко безделие. Тъй като не знаеше за „Целомъдрена виделина“, Мод каза, че в началото на 60-те години Кристабел е живяла при приятели в Лондон. Роланд си припомни мимолетно споменаване на нос Ра при Аш, който го беше описал „прескръбен до смърт“, tristis usque ad mortem, но това не беше гаранция, че е идвал тук.

Освен за бъдещето на проекта Роланд се тревожеше и за собственото си бъдеще. Ако си позволеше да се замисли, щеше да изпадне в паника, но дните, които минаваха в някакъв унес, седефената светлина, която се редуваше с нажежено синьо, и още нещо, не съвсем ясно, му помагаха да не мисли. Положението не изглеждаше розово. На практика беше зарязал Блекадър, без да се обади. По същия начин беше постъпил с Вал и сега си даваше сметка, че тя не прощава лесно и е също толкова зависима — трябваше да се върне при нея и да понесе гнева й, а после как щеше да си тръгне, къде щеше да отиде, как щеше да живее?

* * *

Въпреки това отношенията помежду им се бяха променили. Бяха деца на такова време и такава култура, която се отнасяше с недоверие към любовта, влюбването, романтичната любов, романтиката изобщо, и въпреки това, сякаш за да си отмъсти, не спираше да бълва сексуален език, словесна сексуалност, анализ, дисекция, деконструктивизъм, оголване. Теоретично бяха добре подковани, защото знаеха за фалокрацията и завистта към пениса, за пунктуацията, пункцията и проникването, полиморфната и полисемантичната перверзия, за оралността, за добрите и лошите гърди, за подуването на клитора, за преследването на мехурчета, за флуидите, твърдите тела и метафорите за тях, за системите на желание и щета, за инфантилната лакомия, потискането и трансгресията, за иконографията на шийката на матката и образността на разширяващото се и свиващо се Тяло — желано, нападано, поглъщано, всяващо страх.

Не говореха. Докосваха се, без да го споменават и без да предприемат следваща стъпка. Длан върху длан, облечено рамо, прислонено към друго рамо. Глезен върху глезен на плажа, където никой не отместваше крак.

Една вечер заспаха заедно на леглото на Мод, където си поделиха чаша „Калвадос“. Той се сви на топка зад гърба й, черна запетайка до елегантната й бяла фраза.

Не говориха за това, но мълчаливо се споразумяха за друга такава нощ. И за двамата беше важно докосването да не прерасне в нещо по-бурно, в умишлена прегръдка. Усещаха, че тържественият покой на този непризнат допир по някакъв начин им връща усещането за собствения им живот в собствената им кожа. Езикът, или поне езикът, който владееха, щеше да го унищожи. Когато морската мъгла внезапно ги увиваше в непрогледен млечнобял пашкул, двамата по цял ден лениво се излежаваха на бялото легло зад плътните бели дантелени завеси, без да помръдват и без да проронват нито дума.