Читать «Обладаване» онлайн - страница 294

Блекадър гледаше със смесени чувства на изтънчено отвращение, техническо възхищение и неподправен ужас как Леонора изгради запомнящ се миниатюрен портрет на Кристабел. Голяма пренебрегвана поетеса, дребна жена с остри очи и остро перо, дълбок и безкомпромисен анализ на женската сексуалност, лесбийската сексуалност, значението на баналните неща…

— Много добре — зарадва се госпожа Пател, — отлично. Наистина голямо откритие, нали? Накрая ще ви попитам за значението на това откритие, не ми отговаряйте сега. Време е за гримьорната. След половин час ще се видим в студиото.

Останал насаме с Леонора, Блекадър се притесни. Тя се стовари на дивана, притисна бедро до неговото и без да го пита, взе от ръката му екземпляра на Аш.

— Най-добре да го прочета. Никога не ми е допадал особено. Толкова е мъжки, високопарен, изтъркан.

— Нищо подобно.

— Очевидно сте прав. Доста от нас ще трябва да си посипят главата с пепел, като се разчуе. Ако бях на ваше място, щях да зарежа книгата, професоре. Имаме три минути, за да обясним значението на всичко това на ненаситната широка общественост, няма време за илюстрации. Трябва да изкарате вашия господин Аш най-сексапилното парче на света. Трябва да ги хванете за топките, професоре. Просълзете ги. Помислете какво трябва да кажете, и го кажете независимо какво се опитва да ви изтръгне от устата онази нежна красавица. Не знам дали схващате какво ви говоря.

— Схващам.

— Имате време да кажете едно-единствено нещо, професоре, и то ще реши съдбата ви.

— Знам. Хмм… Едно-единствено нещо.

— И да звучи секси, професоре. Не забравяйте.

В гримьорната ги настаниха на съседни столове и двамата отпуснаха глава на облегалките. Той се остави на тампоните с пудра и четките, замислен за ръцете на балсаматорите в моргата, а тънката сива паяжина около очите му се стопи под обилните мазки крем пудра „Макс Фактор“. Спокойно положила глава назад, Леонора не спираше да говори с равен тон едновременно на него и на момичето:

— Обичам да е по-наситено в ъгъла на клепачите, слагайте, не се бойте — на мен ми отива, защото имам едри черти и изразителен цвят на кожата, ще ми стои идеално. Както ви казвах, професоре, двамата с вас трябва сериозно да поговорим. Предполагам, че и вие като мен изгаряте от нетърпение да разберете къде изчезна Мод Бейли? Екстра, защо не мацнете малко от онова буреносно цикламено точно под веждите… харесвам също убийствено алено червило, на мъжете им се подкосяват краката… чакайте, я най-добре да си го извадя от чантата, в наше време трябва да се внимава с общоупотребителните телесни течности, казвам го по възможно най-приятен начин, разбира се. Та както ви казвах, професоре — или може би не ви казах, — имам доста добра представа къде е хукнала младата дама заедно с вашия научен работник, защото аз натам я насочих, не ви ли се намират от онези сребърни звездички, може да ръснете тук-там, госпожице, ще ми се от екраните да бликне странен лъч светлина, да им покажем, че и научният свят има своя блясък. Ще се бия със зъби и нокти, професоре, но вие не берете грижа, не съм ви дигнала мерника. Ще изляза да се бия за Кристабел и да ритна в ребрата онова копеле Мортимър Кропър, който не пожела да включи Кристабел в лекциите си и заплаши да съди една моя приятелка за клевета, представяте ли си! Покрай всичко това ще излезе голям глупак, а?