Читать «Обладаване» онлайн - страница 165

— И не се е досетил, че Аш може да е имал спътница?

— Не. Вие бихте ли се досетили, като четете писмата му?

— Не. Звучат точно като писма на самотен съпруг, който е заминал на почивка и разговаря с жена си някоя скучна вечер. Освен ако не придадем някакво значение на факта, че нито веднъж не казва „бих искал да си тук“ или даже „бих искал да видиш“ — тексткритиката не може да изцеди повече. С изключение на очевидната препратка към потъналия град Ис, за който вече сме сигурни, че е знаел. Помислете — ако вие бяхте развълнуваният мъж, който е написал писмата до Кристабел, бихте ли могли всяка вечер да пишете писма на жена си, и то пред самата Кристабел, как иначе? Бихте ли могли да надиплите тези… пътеписи?

— Ако съм убеден, че е за нейно добро, за доброто на Елън… може би бих могъл да го направя.

— Би изисквало ужасяващ самоконтрол и двуличие. А писмата изглеждат толкова безметежни.

— На моменти изглежда, сякаш й вдъхва увереност.

— Няма как, вече сме склонни да ги виждаме по този начин, след като веднъж заподозряхме…

— А Кристабел? Знае ли се нещо за нея през юни 1859 г.?

— В архива няма абсолютно нищо чак до смъртта на Бланш през 1860 г.

— Какво е станало с Бланш?

— Удавила се е. Скочила от моста в Пътни, като предварително намокрила дрехите си и за всеки случай напълнила джобовете си с големи кръгли камъни. Знае се, че се е възхищавала на героизма на Мери Уолстънкрафт, която опитала да се самоубие от същия мост. Явно си е отбелязала, че Уолстънкрафт не е успяла да потъне, защото роклята й я задържала над водата.

— Мод… Знае ли се защо го е направила?

— По-скоро не. Оставила е бележка, че не може да си плати дълговете и че е „излишно същество“, от което „няма никаква полза“ на този свят. Не е имала нито грош в банката. Диагнозата на съдебния лекар е била за временно умопомрачение, характерно за жените. „Жените са известни със силни и ирационални промени на настроението“, така се е произнесъл.

— Така е. Феминистките използват същия довод, когато катастрофират с колата или се явяват на изпит…

— Не се разсейвайте. Знам накъде биете. Важно е друго, изследователите винаги са смятали, че Кристабел е била там. Дала е показания, че „по това време не е била вкъщи“, винаги съм смятала, че става дума за ден или седмица, най-много две.

— Кога се е самоубила Бланш?

— През юни 1860 г. За цялата предходна година нямаме нищо за Кристабел, с изключение на писмата, които намерихме в Линкъншър, разбира се. Също някои фрагменти от „Мелюзина“, така смятаме, и няколко приказки, които е изпратила до „Записки за дома“… чакайте, в едната се говори за стопан, който лекува магарешка кашлица! Но това не доказва нищо.

— Може да й е разказал.

— Може да е прочела другаде. Така ли мислите?

— Не. Мислите ли, че е отишла в Йоркшър?

— Да. Само че как можем да го докажем? Или да го опровергаем?