Читать «Обладаване» онлайн - страница 133

Сестра ми Софи не проявяваше интерес към тези неща. Тя харесваше хубавите дреболии, които харесват жените, не беше читателка — дразнеше се, че живеем уединено, както се дразнеше и майка ми, която е предполагала, че всеки французин е вечно галантен светски мъж… или смятам, че е предполагала така, защото бракът им не беше сполучлив. Перото ме увлича, последните три нощи спах съвсем малко, ще решите, че мислите ми са се разпилели — как може да ми хрумне, че искате да слушате историята на живота ми вместо епоса ми за Мелюзина? Ала те се преплитат толкова много… и аз Ви вярвам.

Баща ми носеше — най-напред просто за четене, а после винаги — малки кръгли очила с железни рамки. Мисля за тези студени стъкълца като за най-дружелюбния, най-уютен и утешителен външен вид — зад тях очите му бяха подводни очи, тъжни, огромни и пълни със забулено дружелюбие. Исках да бъда негов amanuensis и за тази цел го убедих да ме научи на гръцки, латински, френски, бретонски и немски, което той направи на драго сърце — не с тази цел, а защото се гордееше колко бързо и гладко уча.

Достатъчно за баща ми. Напоследък печално ми липсва — мисля, че защото отлагам моя епос, и по други причини…

Разбира се, познавам цитирания от Вас пасаж от Парацелз. А с присъщата Ви проницателност сте видели, че се интересувам от другите страни в облика на феята Мелюзина, защото тя има две лица — на противоестествено чудовище и на много горда, любяща и сръчна жена. Това е странна дума, но сякаш никоя друга не върши работа — всичко, до което се докосне, е направено добре, дворците й са построени безупречно, камъните са положени правилно, нивята й са пълни с благодатно жито, а според една легенда, която баща ми откри, тя дори донесла боба в Поату, истинския фасул — което сочи, че е доживяла чак до XVII в., защото баща ми доказа, че преди тази дата там не се е отглеждал боб. Не мислите ли, че е била не само страшилище, а и някаква богиня на изобилието, Foison — може би френска Церера, или ако се обърнем към Вашата собствена митология — Баба Хола или Фрея, богинята на пролетта, или Идун със златните ябълки?

Наистина във всичките й потомци има нещо чудовищно. Не само Жофроа Големия зъб, или Глиганските бивни, но и другите, които са станали крале на Кипър и Армения, те имали уши като дръжките на стомна или накриво разположени очи.

Ами ужасното триоко отроче, което в мига на метаморфозата си тя помолила Раймонден незабавно да убие със собствените си ръце — какво да кажем за него?

Ако се захвана с това, донякъде бих го написала от гледната точка на Мелюзина. Не както бихте постъпили Вие, от първо лице, сякаш обитавам кожата й, а гледайки на нея като на злощастно създание, едновременно могъща и крехка, вечно обладана от страх да не се завърне в скиталчеството на ефира, не вечния, а в крайна сметка унищожения ефир…

Викат ме. Не мога да пиша повече. Трябва да побързам да го запечатам, боя се, че стана оплакваческо писание — чува се оздравително мърморене, отново ме викат… трябва да свършвам. Вярвайте, най-искрено Ваша