Читать «Обладаване» онлайн - страница 131

Моля разкажете как върви работата Ви? Аз по най-егоистичен начин и благодарение на великодушната Ви настойчивост се разпрострях надълго и нашироко за моя „Рагнарьок“, за моето „Deja vu“, но за Мелюзина, ако не броим намека, че може би не сте против да пишете за нея — нищо. А именно тя стана причина да започнем тази кореспонденция. Спомням си нашия единствен разговор до най-дребната дума, помня решителното Ви лице, леко обърнато на една страна, помня как говорехте с такова чувство за живота на езика, спомняте ли си този израз? Аз започнах с най-обикновена учтивост, а Вие казахте, че се надявате да напишете дълга поема за Мелюзина, и в очите Ви за миг блесна предизвикателство да намеря недостатък в това Ваше начинание, сякаш бих могъл да го направя, сякаш бих го сторил… а аз попитах дали поемата Ви ще бъде в Спенсърови строфи, в петстъпен ямб или в някаква друга стъпка, и изведнъж Вие заговорихте за силата на стиховете и за живота на езика и почти забравихте да изглеждате свенлива или да се оправдавате, а вместо това изглеждахте, простете ми, величествена — миг, който не ще мога да забравя лесно, докато машината в главата ми все още ми служи.

Надявам се да ми пишете, че Вие и, разбира се, госпожица Глоувър сте се възстановили добре и сте в състояние отново да понасяте светлината на тази ярка пролет. Също толкова силно се надявам да не чуя, че се престрашавате за още сказки за чудодейното, тъй като не съм убеден в благотворното им влияние, но щом разни квакери и манипулатори на масички могат да Ви зърнат, може би мога да се надявам някой ден на още някой разговор за римите — или ако не за това, то за разрязаната зелена планисфера.

Скъпи господин Аш,

Пиша Ви от един нещастен дом и трябва да бъда кратка, тъй като на мен разчита инвалид, бедната ми Бланш — направо е съсипана от ужасно главоболие и гадене, едва успява да се вдигне и не е в състояние да се занимава с работата си, която е нейният живот. Захванала се е с голямо платно, рисува Мерлин и тържествуващата Вивиан в мига на заклинанието, с което го поставя в своя власт, за да го потопи във вечен сън. Възлагаме големи надежди на тази творба — всичко е в забулени намеци и на места наситени петна, ала сега е прекалено болна и не може да продължи. И аз самата не съм много по-добре, но правя чайове, които намирам за ефикасни, и компреси — правя каквото мога.

Другите членове на домакинството — прислужничката Джейн, кутрето Трей и канарчето монсеньор Дорато, не могат да помогнат. Джейн е непохватна болногледачка, макар че е старателна, а Трей само се влачи и ни гледа — не състрадателно, а укоризнено, защото не го придружаваме в парка и не му хвърляме интересни пръчки.