Читать «Обитателят на времето» онлайн - страница 3

— Такива неща рядко се срещат. Според мен всички вече са прибрани.

— И аз мисля така, но човек все се надява. Закусил ли си?

— Не. Благодаря ти.

* * *

Качулатата глава се дръпна навътре в палатката и една тънка ръка отмести встрани платнището на входа. Замисления с белязаното лице се наведе и влезе в задръстената палатка. Там имаше много неща — препитанието на Остроносия скитник, защото той се издържаше, разменяйки някои от предметите, които намираше с металотърсача си и с други уреди.

— Май нямаш яздитно животно — рече Замисленият с белязаното лице, като седна и кръстоса крака между един мек вързопи и някаква ръбеста статуетка от стомана и бетон.

— Наложи се да го изоставя, когато водата ми се свърши и не можах да намеря друга. Затова се запътих към морето. Страшно съм жаден, страдам от липса на сол, тъй като не ми харесва солта, която расте тъдява.

— Аз имам много в буренцето на седлото — каза Замисления. — Вземи си — хубава солена вода, малко е разредена с прясна, ако такава е по вкуса ти. — Облегна се на вързопа, а в това време Скитника кимна рязко, скочи на крака и като стисна една манерка, излезе от палатката.

Върна се ухилен.

— Благодаря. Сега мога да изкарам няколко дни. — Той разбута купчината си от антики и намери една малка печка. Запали я, сложи отгоре тиган и започна да пържи рибата, която бе уловил неотдавна.

— В кой град отиваш, Замислени?Само два са наблизо — но и до двата има още много път. Барбарт ли, или Пиора?

— Мисля че в Барбарт, в Страната на листата, защото искам да видя зелена растителност, а не сива или кафява. Пък и трябва да си призная, тамошните старини имат романтична привлекателност за мен. Ще ми се да отида да се потопя в родови спомени, да почуствам от ненаправляваното Минало, незначителното Настояще и неизвестното Бъдеще…

— Срещат се някои и с такива увлечения — усмихна се Скитника, изсипвайки рибата в чинии. — Особено хората от Ланжис Лихо, където властвува Хронархията. Но не забравяй, че много неща ще витаят из главата ти. Можеш да видиш Барбарт и Страната на листата, но нейното значение ще зависи от твоята преценка, а не от нея самата. Старай се да правиш като мен — не давай никакви мнения или описания за нашия свят. Постъпвай така и ще се отнасят по-добре с теб.

— Твоите думи ми се струват мъдри, Скитнико, но няма прецеденти, по които да съдя за тях. Може би, когато пренеса част от Бъдещето в Миналото, ще постигна това.

— Изглеждаш уморен — рече Скитника, когато се нахраниха, — искаш ли да си легнеш?

— Искам. Благодаря. — И докато Остроносия скитник си вършеше работата, замисленият спеше.

Стана в мекия следобед, събуди Устрем, който също се бе възползувал от съня на господаря си, за да си почине, и се сбогува със Скитника.

— Да бъде кръвта ти гъста — каза Скитника тържествено — и да остане душата ти открита.

Потегли и на смрачаване стигна до мъха, който беше поначало сив и кафяв, но на места изпъстрен със светлозелени петна. Извади фенерчето си и го пъхна в скобата на седлото, тъй като не искаше да заспива нощем поради опасността от хищници.