Читать «Обект № 522» онлайн - страница 14

— Как разбрахте дали са се познавали? — попита Сакс.

— Той твърдеше, че не се познават, но намерихме две бележки, писани от нея. Една в офиса й, другата — в къщата. Едната беше: „Арт — да пийнем нещо." Другата — „Артър". Само толкова. А, освен това името му беше в бележника й с телефони.

— Неговият номер ли? — намръщи се Райм.

— Не. Предплатена карта за мобилен. Няма възможност да вземем разпечатка за разговорите.

— Значи предполагате, че са били повече от приятели, така ли?

— Мина ни през ума. Защо иначе ще говори с предплатена карта, вместо да й даде служебния си номер? — Детективът се изсмя. — На нея явно й е било все едно. Ще се изненадате какви неща приемат хората, без да задават много въпроси.

„Няма какво толкова да ме изненада" — помисли си Райм.

— Ами телефона?

— Не го намерихме.

— Мислите, че я е убил, защото е настоявала да напусне жена си, така ли?

— Това ще бъде тезата на обвинителя. Или нещо подобно.

Райм се замисли какво знае за братовчед си, когото не беше виждал от повече от десет години, и за онова, което току-що беше чул. Не можеше нито да потвърди, нито да отрече чутото.

— Някой друг има ли мотив? — поинтересува се Сакс.

— Не. Близките на жертвата казват, че излизала от време на време с мъже, но нищо сериозно. Не знаят имена. Няма нищо сензационно. Дори ми хрумна, че може жена му — Джуди, да го е направила, но тя има алиби.

— Ами Артър?

— Не. Твърди, че е ходил да тича, но няма кой да потвърди, че го е видял. В щатския парк „Клинтън". Голямо място. И доста пусто.

— Интересно как се е държал по време на разпита — отбеляза Сакс.

Лагранж се засмя:

— Интересно, че повдигате въпроса. Това е най-странното в цялото разследване. Изглеждаше като замаян. Втрещи се, когато ни видя. Арестувал съм доста хора, някои — професионалисти. Хора с опит, имам предвид. Но никой не се е преструвал на невинен толкова успешно и с такава лекота. Голям актьор. Спомняте ли си да е имал такива заложби, детектив Райм?

Райм не отговори. Вместо това попита:

— Какво стана с картината?

Кратко мълчание.

— Това е другото. Още не сме я намерили. Не беше в къщата му, но хората ни намериха пръст по задната седалка на колата и в гаража. Съвпада с проби от парка, където е ходил да тича. Предполагаме, че я е заровил някъде.

— Един въпрос, детективе — каза Райм и замълча.

От другата страна на линията последва пауза, чуха се приглушени думи на фона на вятъра.

— Казвайте.

— Може ли да видя документацията?

— Документацията? — Не беше въпрос, по-скоро признак на колебание. — Случаят е ясен. Водим всичко според правилата.