Читать «Обект № 522» онлайн - страница 12

Сакс попита кой е обвинителят.

— Бърнард Гросман. Мога да ви дам номера му.

— Няма нужда — отвърна младата полицайка. — Имам го. Работили сме заедно. Разумен човек е. Предполагам, че е предложил на съпруга ти споразумение.

— Да, и адвокатът ни искаше да приеме. Арт обаче отказа. Настоява, че е станала грешка, че всичко ще се изясни. Но невинаги става така, нали? Понякога хората отиват в затвора, дори да са невинни, нали?

„Да, случва се" — помисли си Райм, но каза само:

— Е, ще проведа няколко телефонни разговора.

Тя стана.

— Не мога да ти опиша колко съжалявам, че допуснахме така да загубим връзка. Непростимо.

За негова изненада Джуди Райм се приближи до количката, наведе се и отърка бузата си в неговата. Райм подуши миризмата на пот и две други миризми, може би на дезодорант и на лак за коса. Не долови парфюм. Джуди не изглеждаше да е от жените, които използват парфюми.

— Благодаря, Линкълн. — Тя тръгна към вратата, но спря. Обърна се към двамата и добави: — Каквото и да откриете за Артър и жената, не ме е грижа. Важно е само да не отиде в затвора.

— Ще направя каквото мога. Ще ти се обадя, ако открием нещо конкретно.

Сакс я изпрати до външната врата.

Когато се върна, Райм каза:

— Нека първо да поговорим с адвоката.

— Съжалявам, Райм. — След като той се намръщи, тя добави: — Имам предвид, че сигурно ти е трудно.

— Защо?

— Ами, толкова близък роднина да е обвинен за убийство.

Райм сви рамене, един от малкото жестове, които бе способен да прави.

— Тед Бънди също е бил нечий син. Може би и братовчед.

— Все пак…

Сакс вдигна слушалката. Набра номера на адвоката, но се включи телефонният му секретар и тя остави съобщение. Райм се запита за коя дупка на игрището за голф играе в момента.

След това Сакс се свърза с прокурор Гросман, който не се наслаждаваше на почивния ден, а беше в кабинета си в центъра. Не беше направил връзката между името на заподозрения и криминолога.

— Съжалявам, Линкълн — каза искрено, — но случаят изглежда ясен. Не пипам на сляпо. Щях да ти кажа, ако имаше непълноти, но няма. Съдебните заседатели ще го обявят за виновен. Ако го убедиш да приеме споразумението, ще му направиш огромна услуга. Склонен съм да се съглася на дванайсет години.

„Дванайсет години без право на предсрочно освобождаване. Това би убило Артър" — замисли се Райм.

— Благодаря — каза Сакс.

Прокурорът добави, че на другия ден започва трудно дело, затова няма повече време за разговори. Обеща да се обади през седмицата, ако искат.

Все пак им каза името на детектива, водещ разследването — Боби Лагранж.

— Познавам го — отбеляза Сакс.

Телефонира му на домашния телефон и отново попадна на телефонния секретар. Набра номера на мобилния му телефон и той вдигна веднага:

— Лагранж.

Свистенето на вятър и плискането на вълни, които се чуваха от слушалката, обясняваха с какво се занимава детективът в този топъл, слънчев ден.

Сакс се представи.

— О, да. Как я караш, Амелия? Очаквам да ми се обади един информатор. Всеки момент чакаме нещо голямо да се случи в Ред Хук.