Читать «Обект № 522» онлайн - страница 16
Джеффри Дивер
* Чиле „Прингълс" с аромат на барбекю, без мазнина;
* Лопата, с полепнали частици пръст, подобна на пръстта в парк „Клинтън" (в гаража);
* Ножове „Чикаго Кътлъри", подобни на намерения;
* Обувки „Олтън", модел „Изи-уок", номер 44; грайфери, подобни на отпечатъка от местопрестъплението;
* Проспекти от галерия „Уилкокс" в Бостън и „Андерсън-Билингс файн Артс" в Кармъл с информация за изложби на Харви Прескът;
* Кутия с гумени ръкавици „Сейф-ханд" с химически състав, подобен на намерените частици на местопрестъплението (в гаража).
— Леле, доста силни доказателства, Райм — отбеляза Сакс, като се отдръпна назад и постави ръце на кръста си.
— Предплатен мобилен номер… И тези бележки с името „Арт". Но никъде няма адрес, служебен или домашен. Това
— Не. Остават само снимките.
— Закачи ги.
Райм заразглежда написаното на дъската. Съжаляваше, че не е провел лично огледа на местопрестъплението — тоест чрез Амелия Сакс, както често правеха: с радиостанция или видеокамера, която тя носеше, докато търсеше веществени доказателства. Криминолозите изглежда си бяха свършили добре работата, но имаше пропуски. Нямаше снимки от другите помещения в апартамента освен от стаята на убийството. А пък ножът… Райм видя снимката на кървавото оръжие под леглото. Един полицай държеше покривката повдигната, за да открие по-добра видимост за фотоапарата. Дали ножът е бил закрит под плата (което би означавало, че престъпникът е пропуснал да го вземе в бързината), или се е виждал, което би навело на предположението, че е подхвърлен?
Огледа снимката на смачкани хартии на пода, явно от опаковката на картината на Прескът.
— Нещо не е наред — прошепна Райм.
Сакс, която стоеше пред дъската с ръце на кръста, го погледна.
— Картината — продължи той.
— Какво за нея?
— Лагранж спомена два мотива. Първо, Артър е откраднал картината за заблуда на полицията, защото е убил Алис, за да не му се бърка в личния живот.
— Да.
— Само че за да направи така, че едно убийството да изглежда случайно, извършено при грабеж, разумният убиец не би откраднал нещо, което може да бъде свързано с него. Спомни си, че Артър е имал картина на Прескът. Галериите са му изпращали проспекти за негови изложби.
— Така е, Райм. Няма логика.
— А пък ако толкова много е искал картината, но не е можел да си я купи… Е, в този случай би било много по-безопасно да влезе и да я открадне през деня, когато собственичката е на работа, а не да я убива. — Райм се замисли и за поведението на братовчед си, макар че обикновено не обръщаше внимание на това, когато преценяваше нечия вина. — Може би не се е преструвал на невинен. Може би
Помисли си: „Нека само да предположим, че не го е извършил." Ако беше така, последствията бяха сериозни. Защото това не беше просто полицейска грешка; уликите бяха твърде добри — включително недвусмислената връзка между кръвта в колата му и жертвата. Не, ако Арт бе невинен, някой доста се беше потрудил да го натопи.
