Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 77

— Мамка му!.. Че това да не е углавно престъпление?… На колко години била, викаш? На шестнайсет?… Той е могъл просто да отрече, да каже, че оная се опитва да го натопи, понеже е звезда. Доказано е с ДНК тест?… Тоя олигофрен не е ли чувал за презервативи?! Колко могат да му дадат?… От пет до десет? Божичко, край на рекламните му договори.

Той забеляза Скот и вдигна показалец да го изчака. Скоро разговорът приключи.

— Футболист. Надрусал се и опънал някаква ученичка. Как мога да изкарвам пари от такива простаци?! — Той въздъхна и поклати глава. — Хем гледаме да ги възпитаваме, учим ги да си режат ноктите, да не ругаят, снимаме ги с дечица, а те вземат, че изтърсят някоя мръсотия по телевизията или се оставят полицията да ги спипа с някоя малолетна и… край на рекламните договори. Рекламодателите не обичат такива безобразия, Скот.

Той отпи от бирата и посочи с палец към тентата зад гърба си, на която се виждаше логото на голяма банка.

— Тази банка се разори да ни черпи. Бирата е безплатна, искаш ли една?

— Не, благодаря.

— Е, голямото жури даде ли ход на делото?

— Тази сутрин.

— Още ли подозираш Гъската?

— Главно него.

— Но Ребека отива на съд.

— Освен ако не открия убиеца.

— Ами ако вече си го открил?

— Защо не беше вчера на погребението?

— Трябваше да подписвам договор с друг клиент…

— И това ти беше по-важно от погребението на Трей?

— Виж, Скот, спортистите са рискова група. Пият, друсат се, вършат дивотии. Ето този — той вдигна нагоре телефона си — сега прави по десет милиона годишно, а догодина може да прави регистрационни номера на коли в някой затвор.

— Трей също ли беше рисков клиент?

Ник отклони поглед, когато зад гърба му избухнаха бурни аплодисменти.

— Някой е отбелязал точка.

— От играчите също никой не се яви.

Ник вдигна ръце с дланите нагоре.

— Не се прави погребение в четвъртък, когато е първият кръг на турнира. — Той се засмя гърлено. — Някои хора тук поискаха от докторите да предизвикат преждевременно раждане на децата, за да не се налага да отсъстват от състезание. Няма начин някой да изпусне турнир заради погребение.

— Къде мога да намеря Брет и Тес Макбрайд?

— Брет играе, а Тес е в тентата с коктейлите.

Ник го поведе към бялата тента наблизо.

— Разкажи ми за него.

— Няма нищо за разказване. Единственото, с което може да се похвали Брет, е, че си приличат като близнаци с оня, откачения смотаняк от филма „Бръсначът“. Сигурно затова Тес толкова му изневерява. Както и да е. Във всеки случай Брет е на трийсет и седем и кариерата му залязва. Не че някога е изгрявала. От петнайсет години е по турнирите и никога не е бил дори на километър от медал.

— Как се издържа, след като не печели състезания?

— Достатъчно е да участваш, за да изкараш поне милион. Виж, Скот, онези, които печелят, са не повече от двайсетина души. Останалите са само за пълнеж. Във всеки случай е по-добре, отколкото да се хванат за треньори в някой кънтри клуб, да дават уроци на разни старици и да продават обувки за голф. Докато Брет е участвал във всички турнири през изминалата година, нито веднъж не е свършил по-напред от трийсето място, и пак си е прибрал милиона.