Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 75

— … че е могъл да дойде с кола дотук, за да убие Трей.

Скот кимна.

— Само че отпечатъците му не са върху оръжието на убийството.

Скот бръкна в куфарчето си и извади найлоновия плик с бирената кутийка на Гъската.

— Отпечатъците му са върху това. Мога да го изпратя в частна лаборатория, но ако ти го изпратиш в щатската, веднага ще разбереш дали съответстват на някои от неидентифицираните отпечатъци на местопрестъплението. Така ще знаем дали същия ден е бил в къщата на Трей.

— И ти ми имаш доверие, че няма да скрия резултата?

Скот го погледна в очите и каза:

— Да, имам ти доверие.

Прокурорът пое найлоновия плик от ръката му.

— Хубаво. Ще го изпратя за анализ. Друго?

— Научихме някои неща за Трей.

— Като например?

— Гледа порнофилми и взема виагра.

— Ти май наистина си решил да го превърнеш в обвиняем.

— Не. Решил съм да намеря убиеца му.

— Тогава погледни насреща си, като седнеш да вечеряш. — Прокурорът прокара ръка през бялата си коса. — Скот, та и аз вземам виагра! По дяволите, в клуба всички мъже над четирийсет се кълнат в малкото синьо хапче. Не е забранено, нали? Нито пък порното. В който и да било петзвезден хотел го има безплатно. Не ми е по вкуса, но стига да не е с деца или на публично място, законът не го забранява.

— Само че порното и виаграта не се вместват в публичния образ на американски идол, който рекламира шоколадово мляко. Може би мистър Ролинс има и друга, тъмна страна, за която не знаем?

— Скот, някои професионални спортисти са точно онова, което виждаш. Нямат тъмна страна.

— Рекс, ти никога ли не падаш по гръб?

— А ти?

* * *

— Трей изобщо нямаше завещание — каза Мелвин Бърк. Беше с костюм дори в тази гореща и влажна петъчна сутрин, същия, който бе носил на погребението. Той практикуваше право на острова от двайсет и две години — уреждаше наследства, изготвяше завещания, тук-там по някой договор за наем или нотариален акт. Сега представляваше наследниците на Трей Ролинс и прегърбените му рамене изглеждаха още по-превити от бремето, с което се бе натоварил.

— Следователно — продължи Мелвин — по закон цялото му наследство отива при единствената му жива роднина: Тери Ролинс, неговата сестра. Ребека няма право на нищо.

— Ти ли представляваше Трей по всички правни въпроси?

Мелвин кимна.

— С изключение на договорите за реклама. С тях се оправяше агентът му. Аз се занимавах със собствеността му: имоти, коли, яхта. Рекс разреши ли ти да вземеш дрехите на Ребека от къщата?

— Да, и гримовете й. А може ли да си получи бижутата? Те са й подарък от Трей.

— Ще говоря с Тери — каза адвокатът и въздъхна тежко. — Тя побеснява само като чуе за Ребека.

— Защо?

— Защото мисли, че е убила брат й.

— А ти какво мислиш?

— Мисля, че трябва да наемеш друг адвокат да представлява съпругата ти.

— Мелвин, та аз едва мога да си позволя да наема себе си. Защо?

— Защото един адвокат може само да защитава клиентката си. Не и да я обича. Ако загубиш, Скот, това ще съсипе и кариерата, и живота ти.

— А ти би ли гледал безучастно как изпращат невинен човек в затвора?