Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 79

Тес вдигна рамене.

— А защо не? Просто се позабавлявахме. С Брет вече не ми е интересно. Преди да се оженим, всяка вечер беше див купон. Сега, като се приберем в хотела, той се лепва за телевизора. Гледа Си Ен Ен, Нанси Грейс.

Нанси Грейс водеше популярно токшоу по правни въпроси.

— Между другото, снощи Нанси спомена и случая с Трей. — Тя погледна Скот и се намръщи. — Ти прочут адвокат ли си?

— Може би по тия места съм прочут.

— А богат ли си?

— Не.

Тес кимна разбиращо.

— Затова и те е оставила и е тръгнала с Трей.

— Значи Брет не знае за теб и Трей?

— Не. И предпочитам да си остане в неведение.

— А Ребека знаеше ли?

— Никой не знаеше. Бяхме дискретни.

Ник отново се засмя.

— Тес Макбрайд и дискретност! Това и да искам, не мога да си го представя.

Тя му се изплези. После отпи от новия си коктейл и попита Скот:

— Като си й бивш… защо си се хванал да й адвокатстваш?

— Има едно нещо, което се казва лоялност — каза Ник.

— Снощи един в шоуто на Нанси каза: „Адвокат, който представлява себе си, има глупак за клиент. А какво да кажем за адвокат, който представлява бившата си жена?“ Друг отвърна: „Той е куку.“ Голям смях падна. Ох, много ми харесва тая Нанси!

— Тя е майка на детето ми — каза Скот.

Очите на Тес се разшириха.

— Имаш дете от Нанси Грейс?!

Ник се засмя.

— На Тес мозъкът й е в циците.

— От Ребека — каза Скот. — Ребека е майка на детето ми. Затова я защитавам.

— А, да бе! — каза Тес. — Бу. Ребека ми показа нейни снимки. Много сладко дете. — Лицето й помръкна. — Мама и татко се разведоха, когато бях на десет. Оттогава много се промених. Ще ти призная, че Трей ми липсва.

— Обичаше ли го?

— Не. Но ми липсва сексът. Най-хубавият силов секс, който съм правила.

— Силов?

— Атлетичен… див… необуздан… — Очите на Тес Макбрайд се рееха в празното пространство; тя облиза червените си устни и продължи сякаш на себе си: — Секс като гимнастика, като фитнес, само че още по-добър. Да се изпотиш, да забравиш всичко, да викаш, да крещиш, да виеш като диво животно…

Скот и Ник се спогледаха и примигнаха едновременно.

— Къде беше Брет в четвъртък вечер? — попита Скот.

— Къде може да бъде? В хотела, гледаше Нанси Грейс.

— В петък сутринта трябваше да играе — каза Ник. — В Орландо.

— В осем — добави Тес. — Машината за коктейли я пускат чак по обяд, така че аз останах в леглото да си отспя.

Изглеждаше малко вероятно Брет да е убил Трей в Галвестън между полунощ и три сутринта и в осем да е бил в Орландо за началния удар. Но добрият адвокат никога не отхвърля с лека ръка някой с мотив за убийство.

— Била ли си някога в къщата на Трей на плажа в Галвестън?

— Не.

— А Брет?

— Не. Виж, Брет няма хъс да спечели едно пикливо състезание, камо ли да убие човек… или да задоволи жена си. — Тя поклати мрачно глава. — Трябваше да стана мормонка. Сега щях да имам четирима съпрузи: един да ме издържа, трима да ме чукат.

— Тес, при мормоните не жените имат по четирима мъже, а обратното: мъжете имат по четири съпруги — каза през смях Ник.

— Вярно ли?! Е, това вече е гадно.

Тес пресуши коктейла си, остави чашата на бара и помаха на бармана. Скот отвори рекламната си чанта, извади отвътре найлонов плик за фризер, хвана чашата за столчето и я пусна вътре. Тес наблюдаваше действията му с лукава усмивчица.