Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 78

— А за Тес какво ще кажеш?

В отговор Ник само се ухили.

— Всеки път, като я видя, ми се ще да си поръчам пилешки крилца и една бира.

Тес Макбрайд беше стройна блондинка, облечена като модел на „Пентхаус“ — с яркочервени ултракъси шорти и бяла тениска, плътно прилепнала върху доста едрите й гърди. Беше застанала до машината за коктейли с пластмасова чаша в ръка, пълна с някаква зеленикава течност. От двете й страни я бяха притиснали двама млади мъже с вид на студенти футболисти.

— На двайсет и четири е — каза Ник, докато двамата със Скот си проправяха път към нея. — С тринайсет години е по-млада от Брет и изглежда значително по-добре от него. Той засега я държи с парите си, но въпреки това…

Като стигнаха до нея, Ник безцеремонно прекъсна флирта й с двамата младежи.

— Извинете, момчета, имам важен разговор с мисис Макбрайд.

Младежите отскочиха едновременно встрани, сякаш внезапно бяха забелязали по кожата й екзема.

— Ти си омъжена? — попита недоверчиво единият.

В отговор тя повдигна неопределено рамене. Двамата ухажори се изпариха по посока към тентата за наливна бира.

— Много ти благодаря, Ник.

— Ти наистина си омъжена, Тес.

— Просто се забавлявах.

— Корпоративните спонсори не обичат жените на техните спортисти да се държат като палави гимназистки. Карай в този дух, и скоро пак ще си търсиш работа като келнерка във Вегас.

Тес се усмихна на Скот.

— Миналата година се класирах втора на „Мис Големи цици“.

Тя го огледа преценяващо от глава до пети и се притисна в него. Скот усети дъха й; миришеше на текила.

— А ти кой си?

— Скот Фени.

Очите й го гледаха влюбено, докато замъгленото й съзнание регистрира името. Тя се намръщи и се отдръпна.

— Ти си мъжът на…

— Бившият — поправи я Ник.

— Аз съм адвокатът й — каза Скот. — Искам да те питам за Трей.

— Трябва да тръгвам.

— Мога да ти пратя призовка.

— Аз пък мога да те излъжа.

— В съда това се нарича лъжесвидетелство.

— И какво означава това за мен?

Тес направи крачка към изхода.

— Мога да пратя призовка и на Брет.

Тя се спря.

— Ти си мръсник!

— Аз съм адвокат.

— Същото казвам и аз. Адвокатите сте мръсници. Е, какво искаш да знаеш?

— Имала ли си връзка с Трей?

— Моят интимен живот засяга само мен.

Ник се засмя.

— Тъй ли? И откога?

Тя му хвърли злобен поглед.

— Тес — каза Скот, — ако предпочиташ, мога да говоря и с Брет.

— Брет ще ме напусне, ако разбере.

— Значи двамата с Трей сте били любовници?

Тя вдигна рамене, с което казваше: да, и какво от това?

— Колко време?

— Два месеца. До „Ривиерата“.

— Били сте заедно на Ривиерата?

— Нямаше да е зле, но не. Имам предвид турнира „Ривиера“, в Лос Анджелис.

— Връзката ви е приключила четири месеца преди смъртта му, така ли?

Тя преброи на пръсти.

— Февруари, март, април, май… Точно така.

— Но си имала връзка с него?

— По-скоро нещо като закачка. Започна с „Хоуп“, свърши с „Ривиерата“. Наречи го калифорнийската ни връзка.

Тя пресуши коктейла си и поръча още един на бармана.

— Защо? — попита Скот.