Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 71

— Беше пълно с репортери, нямаше да е разумно — каза Скот и посочи екрана. — Това са окръжният прокурор със съпругата му, Том Тейлър с неговата. — Към тях се приближиха възрастен господин с костюм и някаква жена. — А тези кои са?

— Не знам.

На екрана се появи Рене Рамирес, която завря микрофон в лицето на окръжния прокурор, но той я отпъди с рязък жест.

— Ребека, не бива да излизаш от къщата.

— Защо?

— Тази репортерка…

— Рене.

— Познаваш ли я?

— Всички на острова познават Рене, а и тя направи филм за Трей.

— Ако научи, че си тук, ще осъмнем с палатков лагер пред вилата.

Ребека посочи екрана и попита:

— А къде е Ник? Не дойде ли на службата?

— Не.

— Странно. Не виждам и никого от другите играчи. Първият кръг на турнира в Хюстън е днес, но все пак… поне няколко можеха да дойдат…

— Спри кадъра, Боби! — Камерата бе заснела съвсем млада, силно изрусена жена. Приличаше повече на ученичка. — Това ли е Тес Макбрайд?

— Не, това е Били Джийн Пъкет, дъщерята на Пийт. Но не виждам Пийт.

— Как изглежда той?

— Като Рамбо със стик за голф.

— А тя прилича на дете.

— Били Джийн е едва на седемнайсет. Беше асистентка на Пийт, докато не се появи Гъската.

— След което Трей го е уволнил.

— Да, в Мексико. — Ребека се намръщи. — Да не мислиш, че Гъската е убил Трей?

— Трей го е завлякъл със сто хиляди. Гъската никак не беше доволен от това. Боби, мини направо на гробището.

Записът забърза, после отново тръгна с нормална скорост. На екрана се виждаха група хора, събрани около ковчега на Трей, който скоро бе спуснат в гроба. След погребението всички се разотидоха, с изключение на Били Джийн Пъкет.

— Тя пък защо остана след другите? — попита Ребека. — И защо изобщо е отишла на погребението?

Момичето приседна край гроба; отстрани изглеждаше, че плаче, раменете й се тресяха. Ребека гледаше втренчено екрана. Накрая се обърна към Скот.

— Защо попита дали това не е Тес?

— Ребека… Гъската ми каза, че Трей е имал афера с Тес Макбрайд.

Тя поклати глава.

— Не е вярно. Тес кръшкаше на мъжа си, но не и с Трей. Бяхме приятелки, едва ли би го направила. Нито пък Трей би постъпил така с мен.

— А ти как постъпи с мен?

— Съжалявам, Скот.

— Нищо, де. Искам просто да кажа, че не е невъзможно.

— Щях да усетя.

— Аз така и не усетих.

— Ще се подложиш ли на детектора на лъжата? Ако издържиш теста, окръжният прокурор може да снеме обвиненията срещу теб.

— А ако не го издържа?

Скот не отговори.

— Не се притеснявай, Скот, ще го издържа.

— Значи ще се явиш?

— Разбира се. И пак ти казвам: не вярвам, че Трей е имал връзка с Тес.

Самият факт, че Ребека бе приела да се подложи на детектора на лъжата, говореше достатъчно на Скот. Но имаше още нещо, което той държеше да научи за бившата си жена.

— Защо отначало не ми каза истината? Как действително си се чувствала?

Двамата се разхождаха по плажа, далеч от любопитни уши.

— Скот, ние, жените, се научаваме още като момичета да лъжем мъжете.

— Но защо?

— За да оцелеем. За да не нараним крехката психика на мъжа до нас, за да не загубим и него, и мястото си в живота.