Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 34

— Мистър Фени — обади се Луис, — какво ще кажете за солени палачинки и наденица?

— Може една палачинка.

— Нося я.

— Луис, днес намери ресторант „Гайдо“. Карлос, иди с него, може да се наложи да му превеждаш. Питайте за келнер на име Рикардо. Поговорете с него, вижте какво знае, дали е видял непознати в ресторанта в четвъртък вечер, някой да е разпитвал за Трей. — Скот отиде в кухнята, пристъпи до Луис и прошепна: — Питай го изрично дали е чул Трей да предлага брак на Ребека.

Луис кимна. Скот се върна в дневната и подкани всички присъстващи:

— Да хапнем, момчета и момичета! Чака ни дълъг ден!

* * *

Скот закуси, взе си душ и се облече лежерно: дънки, сандали и трикотажна риза. В последно време носеше костюми само в съдебната зала, което беше едно от предимствата, че не работеше за голяма кантора, макар това да не компенсираше загубата на 750 000 долара годишна заплата. После излезе на задната тераса, където Карин снемаше показания от Ребека. Спря се при тях и погледа бившата си съпруга с очите на съдебен заседател, който преценява поведението на обвиняемия. Тя беше едновременно обвиняем и единствен свидетел. Журито трябваше да повярва на Ребека Фени.

— Ребека — казваше в този момент Карин, — какво направи, след като се върна в стаята и откри Трей с нож в гърдите?

— Позвъних на деветстотин и единайсет.

— От спалнята ли?

— Да.

— А след като позвъни, какво направи?

— Останах на телефона, докато пристигна полицията.

— Не си се опитвала да го съживиш?

— Не.

— Защо?

— Имаше толкова много кръв… Знаех, че…

— Трей имаше ли застраховка „Живот“ в твоя полза?

— Не.

— А двамата да сте имали общи банкови сметки?

— Не. Аз дори лична нямам.

— Как плащаш разноските си?

— Никак. Трей плащаше всичко. Всъщност счетоводителят ни.

— Как се казва вашият счетоводител?

— Том Тейлър. Кантората му е на Странд Авеню.

— А как пазаруваше?

— Трей ми даваше пари.

— По колко ти даваше на едно излизане?

— По хиляда, понякога повече.

— Кеш ли?

— Да.

— И ти какво си купуваше?

— Акции и облигации, ха-ха! — Тя повдигна рамене. — Дрехи и бижута, разбира се, какво да си купувам?

— Предишния ден Трей беше ли ти оставил пари?

Ребека кимна.

— Той цял ден беше на тренировки в клуба. Каза ми да ида до Хюстън и да си купя нещо секси. Предполагам, че защото същата вечер се е канел да ми направи предложение.

— Какво си купи?

— Обичайното — еротично бельо, обувки.

— Откъде?

— От „Викториас Сикрет“ и „Джими Чу“… имат бутици в „Галерия“.

— Кога се върна вкъщи?

— Около шест. След което излязохме за вечеря.

— Ти включена ли си в завещанието му?

— Никога не съм го питала.

— Защо?

— Аз не му бях съпруга. — Ребека подаде на Скот някакъв плик. — Ето писмото от адвоката на Тери Ролинс.

Скоти извади писмото и го зачете. Някакъв местен адвокат на име Мелвин Бърк представляваше наследниците на Трей Ролинс. При смъртта си Трей нямал завещание, което означавало, че законен наследник на цялото му имущество е неговата сестра Тери Ролинс, единствената му жива роднина. Всичко, което Трей притежавал приживе, сега било нейно. Ребека нямало да получи нищо. С писмото Мелвин Бърк й нареждаше да не влиза по никакъв повод в къщата и да не изнася нищо от нея. Освен това я уведомяваше, че не е поканена на опелото на Трей и няма да бъде допусната в църквата.