Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 33

— Ребека, какво всъщност се случи онази нощ?

— Събудих се и го открих мъртъв.

— А преди това?

Тя избърса лицето си с длани.

— Вечеряхме в „Гайдо“.

— По кое време?

— Около седем.

— Пихте ли алкохол?

— Да, и двамата.

— Бяхте ли пияни?

— Имахме повод за празнуване.

— Какъв?

Тя се поколеба и извърна глава встрани.

— Трей ми предложи брак.

— След две години?

Ребека вдигна рамене.

— А ти какво му каза?

— Казах му: „да“.

Дори след две години раздяла думите й го жегнаха.

— Кой друг беше там?

— Разни местни и… Рикардо, келнерът, който обикновено ни обслужва.

— Карахте ли се?

— С Рикардо ли?

— С Трей.

— Не. Бяхме щастливи. Вечерта беше празнична.

— Рикардо чу ли Трей да ти прави предложение?

— Едва ли. Но по-късно, така или иначе, му казахме.

— И после?

— Прибрахме се вкъщи.

— Кой шофира?

— Трей. Не ми даваше да карам бентлито.

— Трей е имал бентли?

— Кабриолет. В гаража е.

— По кое време се прибрахте?

— Към десет.

— Дълго сте вечеряли.

— Нали ти казах, празнувахме.

— После?

— Разходихме се по плажа. Точно тук, където сме сега. После си легнахме.

— Колко беше часът?

— Единайсет. На сутринта Трей трябваше да става много рано, имаше тренировки за Открития шампионат.

— И в един момент ти се събуди?

— Беше ми студено.

Очите й бяха приковани в терасата над главите им. Гласът й беше равен, сякаш даваше свидетелски показания като страничен наблюдател на събитията от онази нощ.

— Спалнята е ей там, в края на терасата. Спяхме на отворени врати, за да чуваме вълните. Станах, за да затворя, но реших да изляза на терасата. Беше тихо, чуваше се само прибоят… обляха ме пръски, избърсах лицето си… но го усещах все така мокро. Огледах се… по мен беше полепнало нещо тъмно. Втурнах се вътре, запалих лампата и навсякъде имаше кръв… по него, по мен… Бях спала, обляна в кръвта му.

Тя заплака отново. Скот я прегърна през рамо.

— Ребека…

Изчака, докато тя извърна глава към него. Искаше да я гледа в очите, когато й задаваше въпроса си и когато получаваше отговора й.

— Ти ли го уби?

Тя не отклони погледа си.

— Не. Кълна ти се, Скот, аз го обичах.

Както Скот Фени я бе обичал навремето. А може би още я обичаше. Не беше сигурен, но знаеше едно: след единайсет години брак, през които бяха делили едно легло, той я познаваше добре. Ребека Фени не беше способна да убие човек.

* * *

Те се върнаха по плажа до вилата и завариха Консуела и Луис да приготвят закуска. Карин хранеше малката Мария, която както обикновено се съпротивляваше на броколите, а Боби, Карлос и момичетата гледаха телевизия. Като ги видя, Бу изтича при тях и извика:

— Скот, имаме кабел!

— Само за през лятото. А за вас двете само „Дисни“!

Тя го погледна, сякаш искаше да му каже „Ти вярваш ли си?“, но само попита:

— Премери ли си пулса?

— Не.

— Чувстваш ли се отпаднал, вие ли ти се свят? Имаш ли болки в гърдите?

— Бу, нищо ми няма. Престани да се тревожиш за мен!

Тя се намръщи и се обърна към Ребека.

— Мамо, когато се събудихме, теб те нямаше.

— Бях излязла да се поразходя по плажа.

— Можех да дойда с теб…

— Обличай се, Боби! — каза Скот. — Отиваме на среща с окръжния прокурор. И вземи видеокамерата. Карин, ти снеми показанията на Ребека.