Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 32

Скот тичаше, за да се отърве от мислите си, но не успяваше. Толкова време бе прекарал без нея, а сега отново живееха заедно. Той не го бе искал, не се бе надявал на това. Но пък на какво се бе надявал, когато се бе съгласил да я представлява в съда? Самият Скот не можеше да си отговори на този въпрос. Той бе взел решението си не като адвокат, а като мъж. Защото именно като мъж я бе разочаровал и сега искаше да разбере как и защо.

Скот Фени нямаше нужда да се връща към миналото си по време на сутрешния крос; той вече живееше в миналото.

* * *

Малко след като Ребека го бе напуснала, един даласки адвокат по бракоразводни дела, неотдавна сполетян от същата съдба, бе споделил със Скот „седемте фази на женската измяна“:

1. Неверие — парализиран си от шока, че съпругата ти те е оставила заради друг.

2. Отричане — решаваш, че тя сигурно има тумор в мозъка, което е единственото правдоподобно обяснение за подобна налудничава постъпка.

3. Гняв — нападаш я заради нейната измяна.

4. Разкаяние — обещаваш да се промениш, само и само съпругата ти да се върне при теб и да заживеете постарому.

5. Срам — изолираш се от обществото, защото си въобразяваш, че където и да отидеш, всички знаят.

6. Самообвинение — тя те е изоставила заедно с децата ти, но по някаква странна логика ти си този, който я е предал. Обвиняваш себе си. За всичко си виновен ти.

Както Скот сам бе имал възможност да се убеди, първите пет фази преминаваха относително бързо. Но самообвинението щеше да го държи дълго… може би завинаги? А едва когато успееше да излезе от тази шеста фаза, можеше да премине към седмата:

7. Излекуване.

Дали някога Скот Фени щеше да се излекува от Ребека Фени?

* * *

Зърна я в далечината — самотна фигура, облечена в бяло и застанала до голямата бяла къща на фона на синьото утринно небе. И тя, и къщата бяха осветени от лъчите на изгряващото слънце и сякаш сами излъчваха светлина.

На пясъчния плаж имаше неголяма изкуствена дюна — явно ландшафтният архитект бе проектирал преграда срещу морските вълни. Предната част на къщата беше надвиснала над тази дюна, а задната се издигаше върху високи бетонни колони. Но това не беше някакво плажно бунгало, което се даваше под наем на туристи или студенти през ваканцията. Беше разкошна четириетажна вила за милиони долари, с огромна тераса на втория етаж, от която по стълби се слизаше на плажа. Между металните заграждения, поставени около нея, бяха опънати жълти полицейски ленти. Скот спря да тича и пристъпи към нея. Тя усети присъствието му и се извърна. Лицето й бе мокро от сълзи.

— Сънувах, че е бил на турнир и се е върнал.

Тя зарови лице в голите му гърди. Крехкото й тяло се разтърсваше от хлипове. Каквото и да му бе причинила, двамата имаха дете. Бракът може да се разпадне, но тази връзка остава. И сега Скот прегръщаше именно тази жена — майката на детето му, а не онази, която някога го бе напуснала заради друг. Остави я да се наплаче и когато тя се поуспокои, попита: