Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 35

— Ти познаваш ли Мелвин Бърк?

Ребека поклати глава.

— Дори не знаех, че Тери има адвокат на острова.

Карин продължи да я разпитва:

— Следователно ти не си имала никаква финансова изгода от смъртта на Трей?

— Изгода? Та аз сега нямам нищо! Нямам нито дом, нито кола, пари… дрехи, бижута… нищо!

— Имаш дете, което още те обича.

Двете жени се изгледаха като боксьори, които се преценяват преди схватка. Накрая Ребека извърна глава към Скот, сякаш се надяваше да я защити. Той не можеше. Беше готов да я защитава по обвиненията в убийство, но не и че е изоставила детето си. Тя въздъхна и отново насочи вниманието си към своята бременна инквизиторка.

— Тази последна нощ двамата с Трей правихте ли секс?

— Карин!

Ребека отново погледна към Скот.

— Установяване на мотив — обясни той.

Тя въздъхна и каза:

— Да.

— Къде? — попита Карин.

— На плажа. Там не ходи никой, откакто връхлетя Айк.

— С какво беше облечена?

— С бельото, което си бях купила същия ден.

— По-точно?

— Бял копринен корсаж и прашки.

— Преоблече ли се, преди да си легнеш?

— Не. Защо?

— Неговото ДНК е доказателство за секса.

— Полицията ми взе дрехите!

Карин кимна.

— Като веществени доказателства. Липсваше ли нещо ценно от къщата?

— Не знам, още на сутринта ме арестуваха. Оттогава не съм била там.

— Двамата с Трей цялата седмица ли прекарахте във вилата?

— Кацнахме предишната неделя вечер от Калифорния.

— Миналата седмица защо не е имал състезания?

— Току-що беше спечелил щатския турнир на Калифорния и искаше да си даде една седмица почивка преди Открития шампионат в Ню Йорк. Да се посъвземе, пък и да потренира. Това е голямо и отговорно състезание.

Скот прецени, че е чул достатъчно.

— Карин — обади се той, — искам от теб подробен график за действията на Трей и Ребека през този ден. Всяка вечер ще се събираме тук да обсъждаме напредъка и стратегиите.

После Скот се обърна към Боби, който наблюдаваше отстрани разпита.

— Хайде да тръгваме да се запознаем с врага.

10

Рекс Труит, окръжният прокурор на Галвестън, присви очи зад дебелите стъкла на очилата си и завърза една риболовна блесна на кордата. Изглеждаше доволен от себе си.

— Така релаксирам — каза той.

— С връзване на блесни ли? — попита Скот.

— С риболов.

— Имате късмет, че живеете на остров.

Прокурорът приличаше на Ърнест Хемингуей с диплома по право. Беше шейсет и три годишен едър мъж, който бе роден на този остров. Гъстата му непокорна коса и старателно подстриганата брада се белееха на червендалестото лице, свидетелстващо за дълъг живот, прекаран под жаркото слънце на Галвестън, ако не се брояха седемте години в Остинския колеж и Юридическия факултет на Тексаския университет. Рекс Труит беше окръжен прокурор от двайсет и осем години и му оставаха още две до пенсия. Носеше бяла риза с къс ръкав и тъмносиня разхлабена вратовръзка; от джобчето на ризата му стърчаха две дебели пури. Сакото на светлия му раиран костюм беше на закачалката. Труит седеше зад бюрото на облицования с дъбова ламперия кабинет в съдебната палата на окръг Галвестън; върху бюрото, заринато с блесни, тежести и всякакви други рибарски такъми, имаше и две дебели черни папки. На двете странични стени висяха снимки на окръжния прокурор по време на голф и риболов, а зад гърба му беше монтирана триметрова препарирана риба тон. Окръжният прокурор имаше в екипа си двайсет и девет помощник окръжни прокурори, четирима следователи и двайсет и пет души технически персонал, като цялата тази законоприлагаща машина имаше задачата да издирва, разследва и изправя пред съд правонарушителите сред 285-хилядното население на окръг Галвестън, щата Тексас.