Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 30

— Има и трудни моменти.

— Четох, че си отървал майка й от затвора.

— Беше невинна.

— Аз също!

Двамата погледаха децата още малко, после Скот каза:

— Отначало може да ти е бясна, бъди готова.

Ребека си пое дъх и отвори вратата. Двамата слязоха от колата и тръгнаха по плажа. Шами ги забеляза първа и им помаха. Бу погледна към тях, засенчила с длан очите си. Ръката й се отпусна и тя замръзна на място, сякаш се чудеше дали да се разгневи, или да се зарадва. Накрая лицето й грейна в усмивка и тя изтича към тях.

— Бу е много щастлива, че вижда майка си — каза Шами.

Луис вдигна глава от книгата.

— И аз мисля така.

Докато наблюдаваше отстрани Бу и майка й, Шами се питаше дали тази жена няма да й отнеме сестрата.

* * *

— Скариди на скара и бира на плажа — каза Боби. — Какво по-хубаво?!

Пиеха бира от бутилки, които вадеха от кофата с лед, заровена в пясъка, и ядяха скариди, потопени в приготвен от Луис лют сос за барбекю. Луис бе построил огнище от камъни, подредени в кръг с професионална вещина. В него имаше метална скара, през която минаваха високите пламъци и облизваха отвсякъде цвърчащите скариди. Всички бяха насядали около огъня като каубои, повели стадата към пазара за добитък. Сред тях Атикъс Скот Фени отново се почувства пълноценен и щастлив.

Захладня. Момичетата си облякоха пуловери. Бу беше полегнала на една страна, с глава в скута на Ребека, а главата на Шами беше в нейния скут. Двете момичета се бореха със съня, за да не пропуснат нещо важно от разговора на възрастните. Консуела беше гушнала увитата като пашкул Мария. Единствената светлина идваше от огъня и от луната. Във въздуха се носеше упойваща миризма на горящо дърво. Лицето на Ребека беше озарено от пламъците. Тя си бе взела душ; червената й коса беше бухнала и се развяваше от нощния бриз. По нищо не приличаше на убийца.

— Вече в осмия месец ли си? — попита тя Карин.

Съпругата на Боби ядеше сладолед.

— Да, и въпреки запека се наслаждавам на всеки миг.

— Сосът на Луис ще те излекува — обади се Боби.

— Гарантирано лекарство за всички болежки — похвали се Луис.

Ребека отново му подаде чинията си. Тя ядеше така, сякаш бе гладувала седмици наред. Преди това двете с Бу се бяха разхождали с часове по плажа. А когато Бу бе влязла във вилата, за да се поизмие, Ребека бе останала отвън, зареяла поглед над морето, сякаш някъде там, зад далечния хоризонт, се криеше отговорът на всичките й молитви. Скот беше застанал до нея. Бе му се сторила потисната, но това бе нормално в случая. Все пак Ребека беше основен заподозрян в убийство.

Сега тя попита Карин:

— И ти ли си следвала в ЮМУ?

— Не, в Райе.

— Такава хубавица… мястото ти е било в ЮМУ!

— Аз съм и умна, а умните се записват в Райе.

— Аха. И как се запозна с тия момчета?

— Работих за Скот във „Форд, Стивънс“. Там не ми харесваше и напуснах, за да му помагам по делото „Уанда“. Освен това се влюбих в един симпатичен адвокат…

— Но се омъжи за мен — прекъсна я Боби.

— Стига с шегите, Боби — каза тя.

— От теб ще излезе страхотен баща, Боби — подхвърли Ребека. — Ех, сякаш беше вчера, когато следвахме заедно… Между другото, къде отиде къдравата ти коса?