Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 184

— Да.

— И сте приключили около обяд?

— Да.

— Но са ви дисквалифицирали, защото сте попълнили погрешно картата с точките си?

— Да.

— След което сте отпътували със самолет за Остин?

— Знаете, че не съм пътувал за там.

— Вярно. Отпътували сте за Хюстън.

— Точно така.

— Защо?

— За да убия Трей Ролинс.

Публиката зад гърба на Скот изригна. Съдия Морган заблъска с чука по масата, за да въдвори ред, след което изгледа зверски свидетеля. Съдебните заседатели се бяха навели напред до един. Скот запази спокойствие — стратегията им работеше. Пийт Пъкет беше на път да направи пълни самопризнания.

— Вие сте убили Трей Ролинс?

— Не.

— Но нали току-що казахте…

— Казах, че съм отишъл да го убия. Но не съм казал, че съм го убил.

В залата отекна колективен възглас на разочарование.

— Хубаво, да се върнем стъпка по стъпка на случилото се този ден. Отлетели сте за Хюстън и от аерогарата сте взели такси за къщата на Трей Ролинс в Галвестън, така ли?

— Да.

— С намерение да го убиете?

— Да.

— Защо тъкмо този ден?

— Защото дъщеря ми беше при него в къщата му.

— Откъде знаехте?

— Бях сложил на колата й джипиес за проследяване.

— Следили сте собствената си дъщеря?

— Почакай твоите момичета да се повлекат след разни негодници, и ти също ще започнеш да ги следиш.

— Значи знаехте, че Били Джийн ходи с Трей?

— Знаех, разбира се.

— Всъщност седмица преди това вие сте се нахвърлили върху Трей в съблекалнята на предишния турнир и сте заплашили да го убиете, ако не остави дъщеря ви на мира.

— Да. Брет Макбрайд седи отвън, питай го, той беше там.

— Но Трей не е оставил Били Джийн на мира, така ли?

— Не, не я остави.

— И вие решихте да го убиете?

— Да.

— И въпросния ден отивате в дома му и го заварвате с Били Джийн.

— Да — каза Пийт с глух глас.

— Как влязохте в къщата?

— По задното стълбище откъм плажа се качих на терасата. Вратата на спалнята беше отворена.

— И го сварихте да прави секс с дъщеря ви?

Пийт бе видимо разстроен.

— Бяха в гардеробната.

— И вие какво направихте?

— Отидох в кухнята.

— Да търсите нож?

— Да.

— Подпряхте ли се на кухненския плот?

— Не си спомням.

— Отпечатъци от дланите ви са открити върху плота.

— Значи съм се подпрял.

— Взехте ли нож?

— Не.

— Защо?

— Не можех да го направя.

— И после?

— После се върнах в спалнята, Трей и детето тъкмо излизаха от гардеробната. Аз го сграбчих и го запратих към стената.

— Трей какво каза?

— Нищо не можа да каже, защото го цапардосах с юмрук в устата.

— Щяхте ли да го убиете, ако Били Джийн не ви беше спряла?

— Може би.

— Във всеки случай сте имали намерение да го направите, така ли?

Очите на Пийт се насълзиха.

— Да, щях да го убия, дяволите да го вземат!

— Само защото е спал със седемнайсетгодишната ви дъщеря?

— Не!

— А защо тогава?

— Защото й даваше кокаин.

Скот не бе очаквал такъв отговор и за момент загуби ума и дума от изумление. В залата настана мъртва тишина. Съдебните заседатели мълчаха. Мълчеше съдийката, мълчеше обвинението, публиката по скамейките не издаваше звук.

— Нима? Мистър Пъкет, Трей… е давал на дъщеря ви… кокаин?

Пийт обърса очи с ръкава си. Няколко от съдебните заседатели също се просълзиха. Сега Пийт Пъкет не беше познатият грубиян и побойник, а един страдащ баща с разбито сърце.