Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 182

— Не. Никога.

През кратката почивка до масата на защитата се приближи Ханк Ковалски.

— Скот, знаеш ли нещо за някакъв човек, паднал от прозореца на една тоалетна тук, в съдебната палата?

— Ъъъ… не. Нищо не знам. Добре ли е?

— Откарали са го с линейка, целият бил натрошен.

— Ами като паднеш от втория етаж, нищо чудно. Ханк се усмихна дяволито.

— Не съм казвал, че от тоалетната на втория етаж…

47

Били Джийн Пъкет беше облечена с джинси, маратонки и тениска. Русата й коса беше опъната назад и вързана на конска опашка. Беше хубавичко седемнайсетгодишно момиче с ясносини очи, зачервени от плач.

— Мис Пъкет — започна Скот, — имате ли нещо против да се обръщам към вас с „Били Джийн“?

— Защо да имам, това е името ми.

— Били Джийн, колко време имахте връзка с Трей Ролинс, преди да бъде убит?

— Около три седмици.

— Обичахте ли го?

— Да.

— Трей казвал ли е, че ви обича?

— Да.

— Баща ви ли уби Трей?

— Не.

— Сигурна ли сте?

— Да.

— Пътувахте ли с личната си кола от Остин до Галвестън на четвърти юни тази година, четвъртък?

— Не.

— Били Джийн, знаем, че сте били в Галвестън. Имаме свидетел, който може да ви разпознае и да потвърди, че ви е видял в жилището на Трей въпросния ден следобед. Разполагаме също така с пръстови отпечатъци на баща ви, снети от кухненския плот в дома на Трей, които доказват, че и той е бил в къщата. Можете сега да кажете истината на съдебните заседатели или впоследствие да докажем, че лъжете, и да бъдете подведена под съдебна отговорност за лъжесвидетелство. Как предпочитате?

Сълзите й рукнаха. Крехките й рамене се затресоха от плач. Скот изпита жалост към Били Джийн, която бе още дете. Но беше длъжен да я разпита.

— Да.

— „Да“ какво? Да, пътували сте от Остин за Галвестън с колата си същия ден?

— Да.

— Защо?

— За да се видя с Трей.

— И видяхте ли се?

— Да.

— Къде?

— В дома му край плажа.

— По кое време пристигнахте там?

— Около един.

— Двамата с Трей сами ли бяхте?

— Да.

— Къде беше Ребека Фени?

— По магазините в Хюстън. Трей й беше дал пари, за да я разкара.

— С Трей правихте ли секс този ден?

— Да.

— Къде?

— В леглото му.

— А след като…

— И под душа.

— А след като…

— И в гардеробната, където има голямо огледало.

Скот почака няколко секунди.

— Някъде другаде?

— Не, това беше.

— И така, след тези ваши сексуални занимания какво се случи?

— Баща ми ни свари.

— Баща ви Пийт Пъкет ви е сварил с Трей, докато сте правили секс?

— Няколко минути след това. Когато излизахме от гардеробната.

— Баща ви е влязъл малко по-рано в къщата?

— Да.

— И какво направи?

— Разкрещя се. Хвана Трей и го блъсна в стената. Мислех си, че…

— … че ще го убие?

— Но аз го спрях.

— Ядосан ли беше баща ви?

— О, да.

— И тогава какво стана?

— Баща ми ме накара да се облека и ме отведе.

— Двамата с него едновременно ли си тръгнахте от къщата на Трей?

— Да.

— С вашия черен мустанг?

— Да.

— По кое време стана това?

— Някъде към пет, пет и половина.

— И къде отидохте?

— На хотел край плажа.

— Останали сте да пренощувате в Галвестън?

— Да.

— Защо не си тръгнахте за Остин?