Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 185

— Що за човек трябва да си, за да направиш такова нещо? Що за изверг зарибява с кокаин седемнайсетгодишно дете? Всеки път, когато бяха заедно, той й е давал да смърка и сега тя не може да се откаже, иска още и още. Ти какво би направил, ако някой възрастен мъж даде кокаин на дъщерите ти?

Бих го убил, помисли си Скот.

— Моята Били Джийн… тя е добро момиче, опитвам се да я отгледам и да й дам прилично възпитание, но откакто почина майка й… не знам как да й обясня нещата от живота. Едно момиче на нейната възраст има нужда от майка, от жена, с която да си говорят за мъже, за момчета. Докато аз разбирам само от голф и лов. Откакто майка й си отиде, се лутам… и двамата се лутаме…

Пийт Пъкет зарови лице в едрите си шепи и захлипа. Съдийката обяви петнайсет минути почивка.

* * *

Следван неотлъчно от Луис, Скот отиде до тоалетната, където се озова лице в лице с Пийт Пъкет. Човекът очевидно бе влязъл, за да наплиска лицето си.

— Съжалявам, Пийт.

— Да го духаш, гнусно адвокатче! Кво ти пука за хората около теб! Гледаш само да отървеш жена си от затвора.

Пийт блъсна вратата и закрачи гневно по коридора.

Когато съдебното заседание продължи, Пийт видимо бе успял да се овладее.

— И така, мистър Пъкет, въпросния ден сте отишли в дома на Трей с намерение да го убиете, нали?

— Да.

— Но не сте го убили?

— Не.

— Просто сте хванали Били Джийн за ръка и сте я извлекли от къщата, така ли?

— Да.

— Знаем, че Трей е убит чак след полунощ. Знаем също, че с дъщеря си сте наели апартамент в „Галвез“. Знаем, че сте били бесен от ярост и след полунощ сте излезли от хотела. В къщата на Трей ли се върнахте?

— Да.

— За да го убиете?

— Да.

— Но този път си сложихте ръкавици, нали?

— Не.

— Отново минахте по задното стълбище към терасата, нали?

— Не.

— Влязохте в спалнята и заварихте Трей и Ребека заспали, в безсъзнание от преливане.

— Не.

— След което отидохте в кухнята и този път взехте нож за месо.

— Не.

— Върнахте се в спалнята и се надвесихте над леглото.

— Не.

— Над Трей.

— Не!

— Вдигнахте ножа…

— Не!

— … и го забихте в гърдите му.

— Не, не!

Пийт отново заплака.

— Не?

— Не!

— А какво направихте тогава?

— Седях отвън в колата и се опитвах да събера кураж. Но не успях.

— Защо?

— Защото чувах гласа на Доти Лин, която ми казваше: „Не го прави, Пийт! Ще идеш в затвора. И кой ще се грижи тогава за Били Джийн?“

49

— Това беше неочакван обрат — каза Боби с пълна уста. Ядеше пържени скариди.

Останалите се бяха върнали за обяд във вилата, а Скот и Боби бяха седнали да хапнат в едно ресторантче на крайморската алея; Скот нямаше апетит и не беше докоснал храната си.

— Тъжно, нали? — продължи Боби. — Тази история с Били Джийн…

— На нея й трябва майка.

— Надявам се да се оправи.

— Ако Трей беше давал кокаин на Бу или Шами, аз също бих го убил.

— Аз щях да ти помагам.

* * *

След обедната почивка Ханк Ковалски пресрещна Скот на влизане в съдебната зала.

— Ханк, не съм изхвърлил аз оня тип през прозореца на тоалетната!