Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 183

Марк Хименес

— Баща ми каза, че ще пътуваме на сутринта.

— И така ли направихте?

— Да, станахме рано и си тръгнахме.

— В четвъртък вечер двамата с баща ви в една стая ли нощувахте?

— Той нае апартамент.

— Излизахте ли някъде, след като се настанихте?

— Не. Поръчахме си вечеря от румсървиса.

— Баща ви напускал ли е хотелската стая през нощта? Били Джийн замълча.

— Били Джийн, моля ви да отговорите на въпроса ми.

— Бях си легнала, когато го чух да излиза.

— Колко беше часът?

— След полунощ.

— А чухте ли го да се връща?

— Не.

Скот обяви, че няма повече въпроси към свидетелката, и окръжният прокурор се надигна от стола си.

— Мис Пъкет, вие знаехте ли, че Трей Ролинс живее с Ребека Фени?

— Да.

— Значи връзката ви с него не е имала бъдеще, така ли е?

— Той ми каза, че възнамерява да я остави и да се ожени за мен.

— Наистина ли? А беше ли й го казал и на нея?

— Смяташе същата вечер да го направи.

— Вечерта, преди да бъде убит?

— Да.

— Може и да го е направил. Благодаря ви, мис Пъкет.

Скот отново стана от мястото си.

— Били Джийн, знаехте ли, че Трей поддържа безразборни връзки с много жени по време на турнирите?

— Знаех, че преди мен е имал и други гаджета.

— Не смятате ли, че може и на тях да им е казвал, че ги обича?

— Не. Трей обичаше само мен.

— Не се съмнявам. А знаехте ли, че същата вечер, преди нощта на убийството, Трей е предложил брак на Ребека?

— Нищо подобно! Трей смяташе да скъса с нея! Беше ми обещал да се ожени за мен!

— Не се съмнявам.

Скот хвърли към съдебните заседатели поглед, който казваше: Какво нещастно, объркано момиче.

* * *

Бу и Шами бяха в кухнята и миеха съдовете от вечерята, а останалите се бяха настанили на задната тераса. Само Ребека не беше при тях. Малко по-рано Скот се бе опитал да говори с нея за кокаина, който беше купувала от Бенито, но тя бе твърде разстроена и бе излязла да се разходи сама покрай брега сякаш за да се наслади докрай на последните си дни свобода.

На връщане от съда Скот бе наминал покрай кантората на Бенито, но горилите на входа му бяха казали, че шефът им си е тръгнал. Скот се бе опитал да се свърже с него на номера, показан на телефонните разпечатки от разговорите на Трей, но той не отговаряше. Бенито бе продавал кокаин на Ребека, но тя не му бе плащала с бижутата си. Имаше само едно обяснение: с парите на мафията.

48

Пийт Пъкет беше бесен.

В девет сутринта на четвъртия ден от началото на процеса той положи клетва, седна на свидетелското място и хвърли изпепеляващ поглед на Скот. Не му пукаше нито от камерите, нито от съдебните заседатели, нито дори от съдийката. Имаше вид на човек, който би могъл да му извие врата като на пиле, ако му се отдадеше тази възможност.

— Мистър Пъкет, да се върнем на събитията от четвърти юни, четвъртък. Този ден до обяд вие сте играли първи раунд на турнира в Орландо, Флорида, нали така?

— Да — процеди Пийт през стиснати зъби.

— И ви е придружавал вашият асистент Клайд Долтън?

— Да.

— Дъщеря ви Били Джийн с вас ли беше?

— Не.

— А къде?

— В Остин.

— Началният удар на турнира в Орландо е бил в осем сутринта в четвъртък, нали така?