Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 166

— Да, точно така.

— А бихте ли обяснили какво се вижда на тази снимка?

На екрана се виждаше трупът на Трей в близък план, но това също не предизвика особена реакция у съдебните заседатели. Дали тези хора изобщо си даваха сметка, че всичко е истина и действително е убит човек?

— Ето снимка на леглото с жертвата в него. Убитият беше гол и облян в кръв. Леглото е потънало в кръвта му освен мястото, където е лежала подсъдимата, тъй като кръвта е заляла тялото й и се е стекла около него.

— А на тази снимка?

Следващият кадър беше на Ребека, заснета в нощта на убийството.

— Това е подсъдимата, както я открих въпросната нощ, облечена с бяла нощница. Нощницата, ръцете, дланите и краката й бяха изцапани с кръв. Косата й беше сплъстена от съсирена кръв.

— Това ли е жената, която заварихте въпросната нощ в къщата?

— Да, тя е.

— А виждате ли тази жена в залата?

— Да, тук е. Това е подсъдимата.

— Ребека Фени ли?

— Да, сър.

Окръжният прокурор даде време на съдебните заседатели, за да огледат образа на екрана, което и направиха. Скот прошепна на Ребека да седи с вдигната глава и да гледа право пред себе си, без да реагира на каквото и да било. Тя го послуша.

Окръжният прокурор прожектира на Уилсън още десетина кадъра от местопрестъплението и после му зададе следващия въпрос:

— Детектив Уилсън, вие попитахте ли подсъдимата какво се е случило през въпросната нощ?

— Да, сър, попитах я. Тя ми каза, че се е събудила, понеже внезапно й станало студено, отишла да затвори вратата, но вместо това излязла на терасата, където усетила, че е цялата мокра, върнала се вътре и запалила лампите. Едва тогава видяла убития на леглото с нож, забит в гърдите.

— А каза ли ви кой го е убил?

— Не, сър, не ми каза.

— Вие попитахте ли я дали тя го е убила?

— Да, сър. Тя отрече.

— Впоследствие вие ли разследвахте убийството?

— Да, сър.

— Открихте ли някакви следи от проникване на трето лице, различно от жертвата и подсъдимата, в спалнята през въпросната нощ?

— Не, сър.

— И единствените отпечатъци върху оръжието на убийството са тези на подсъдимата, така ли?

— Точно така, сър.

— И при тези улики вие какво направихте?

— Арестувах подсъдимата и отнесох случая към окръжната прокуратура с препоръка да бъде съдена за убийството на Трей Ролинс.

— Благодаря, детектив Уилсън.

* * *

Съдия Морган обяви кратка почивка. Окръжният прокурор дойде при масата на защитата.

— Какви са тия хора?! — възкликна той. — Съдебните заседатели дори не мигнаха, когато им показвах снимките. — Рекс недоумяващо поклати глава. — Явно ми е време да се пенсионирам.

* * *

Карин Дъглас седеше, облегната на възглавници в болничното легло, кърмеше новороденото си бебе и гледаше на живо процеса по телевизията с коментари от Рене Рамирес. На масичката до нея тихо бръмчеше лаптопът.

* * *

След почивката беше ред на Боби за кръстосания разпит на Уилсън.

— Детектив Уилсън, кога арестувахте мисис Фени?

— В петък сутринта, около осем.

— Към момента на арестуването й разполагахте ли с резултатите от експертизата на пръстовите отпечатъци върху оръжието на убийството?