Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 164

— Мистър Хейнс, откога датират тези отпечатъци върху ножа?

— Откога?

— Да, откога? Дали са оставени в нощта на четвърти срещу пети юни или на четвърти срещу пети май, или може би април?

— Не мога да кажа.

— Защо?

— Няма как да знам.

— Но защо?

— Защото отпечатъците по дръжката на ножа може да са от предишния ден или от миналата година.

— Искате да кажете, че мисис Фени може да си е служила с този нож година преди убийството и оттогава изобщо да не го е докосвала, и при все това отпечатъците й да са останали върху дръжката?

— Да. Именно това искам да кажа.

— Мистър Хейнс, ако си сложа латексова ръкавица и извадя ножа от найлоновия плик, в който се намира, ще оставя ли отпечатъци върху него?

— Не. Ръкавицата ще попречи.

— А дали ще изтрия отпечатъците на мисис Фени от дръжката?

— Може би, но не задължително.

— И така, мистър Хейнс, с това вие казвате ли на съдебните заседатели, че наличието на отпечатъци единствено от ръцете на мисис Фени по дръжката на ножа по никакъв начин не означава, че със сигурност тя е убила мистър Ролинс?

— Точно така, сър.

— Мистър Хейнс, дали едно забърсване на кухненския плот с белина, почистващ препарат или спрей за мебели би премахнало пръстовите отпечатъци върху него?

— Определено да.

— Ваша светлост — обади се Карин, — защитата иска почивка.

Съдийката премести погледа си от Боби върху Карин, която седеше на стола си с особено изражение на лицето.

— Мисис Дъглас, в момента вашият колега провежда кръстосан разпит на свидетел. Каква е причината да искате почивка?

— Водите ми изтекоха.

* * *

В 19:37 ч. същата вечер в местния клон на Университетската болница на щата Тексас се роди бебе от мъжки пол с тегло три килограма и 670 грама на родителите Робърт Херин и Карин Дъглас-Херин. Беше поредното от близо 2500 бебета, родени тук през първите седем месеца на годината.

— Скот Карлос Луис Херин — обяви Боби, докато подаваше голяма запалена пура в устата на Скот.

— Ооо, Боби, за мен е чест! — отвърна Скот.

— Но ще му викаме Бъд, на бирата.

— Разбирам.

— Шегувам се, бе! Иначе името си е това. Вие сте ми като братя, момчета! Защо да не го кръстя и на трима ви?

Скот прегърна през раменете най-добрия си приятел.

— Вече си баща, Боби. Започни да спестяваш пари.

Скот, Боби, Луис, Карлос, Бу и Шами се бяха подредили покрай стъклената витрина на родилното отделение като посетители в терариум. Лицата на момичетата бяха залепени за стъклото и от гърлата им се изтръгваха възклицания при всяко изнесено бебе.