Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 165

— Не ми е приятно да ги гледам през стъкло — каза по едно време Бу. — Искам да ги пипам!

Ребека беше застанала безмълвно до отсрещната стена. Скот я погледна и тя му помаха да отиде при нея. Когато се приближи, му прошепна:

— Скот, ако ме вкарат в затвора, недей да водиш Бу на свиждане. Не желая да ме гледа през стъкло като някой експонат. Не бих искала да ме запомни така.

43

Вторият ден от процеса започна с показанията на детектив Чък Уилсън, който се изживяваше като Клинт Истууд пред телевизионните камери. Скот си го представи как насочва пистолет към дете, навлязло в ливадата пред къщата му, и процежда през зъби: „Напусни границите на имота ми!“ Беше на петдесет, подстриган по военному и облечен в костюм специално за явяването си пред съда. Вече си бе наел литературен агент за бъдещата си книга — факт, който Скот бе научил от сержанта в следствения арест.

Уилсън беше опитен детектив, който двайсет и две години разследваше скучни до затъпяване битови престъпления в окръг Галвестън и едва сега бе попаднал на едно наистина сензационно убийство, което щеше да му позволи да се запише в историята. И той бе твърдо решен да се възползва максимално от шанса си. На него се падаше да представи версията на обвинението за случилото се. Беше главният свидетел и лично Рекс Труит водеше разпита.

— Детектив Уилсън, в колко часа пристигнахте на местопрестъплението?

— Приблизително в четири и трийсет сутринта на пети юни, петък.

— Как влязохте в къщата?

— През главния вход.

— Кой беше там, когато пристигнахте?

— Двама патрулни полицаи, криминологът и подсъдимата.

— А къде точно бяха?

— В спалнята.

— И какво видяхте, когато влязохте в спалнята?

— Забелязах жертвата, лежеше на леглото с нож, забит в гърдите… леглото беше подгизнало от кръв… кървави стъпки от боси крака водеха към френските прозорци… кървави петна имаше по белите завеси и по стената около ключа за осветлението… и по телефона… по нощницата и тялото на подсъдимата…

Дойде време да се показват снимки от местопрестъплението.

— Детектив Уилсън, бихте ли погледнали монитора пред себе си. Нека съдебните заседатели да погледнат екрана зад свидетелското място.

Когато първата снимка се появи върху огромния екран, Скот наблюдаваше внимателно съдебните заседатели. Очакваше някаква видима реакция — потрес, вопли на ужас, извръщане на очи, — но не видя нищо подобно. Хората се държаха, сякаш близките цветни кадри на намушкани трупове в локви кръв бяха нещо обичайно, част от ежедневието им. И после си даде сметка, че причината е съвсем различна: те бяха свикнали с подобни сцени по телевизията и за тях видяното по нищо не се различаваше от поредния полицейски сериал.

— Детектив Уилсън, тази снимка правдиво ли изобразява спалнята така, както я видяхте?

— Да, напълно. Снимано е откъм северната врата. Френските прозорци, които се виждат, гледат на юг. През тях се излиза на открита тераса. Леглото се пада до източната стена на помещението. Жертвата лежеше върху него.

— Така ли открихте убития, с нож, забит в гърдите му?