Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 167

— Не.

— Тогава на какви основания я арестувахте за убийството на Трей Ролинс?

— Открих я на местопрестъплението, обляна в кръвта му.

— Откъде знаехте, че кръвта е била негова?

— Никой друг не кървеше.

— И това са били единствените ви доказателства за нейната вина?

— Беше ми достатъчно. В понеделник получихме резултатите от дактилоскопската експертиза, с което въпросът за мен е приключен.

— Постфактум…

— Ваша светлост! — Помощник-прокурорът бе скочил на крака. — Върховният съд на САЩ отдавна е постановил, че неправомерният арест на заподозрян не отменя последваща осъдителна присъда.

— Знаем за постановлението — каза Боби, — но в случая нямаме влязла в сила присъда. И ви моля да не прекъсвате кръстосания разпит освен при възражение. — С тези думи Боби се обърна отново към детектива. — И така, вие пристигате на мястото на произшествието, виждате мисис Фени, обляна в кръв, и решавате, че тя е извършителят на престъплението?

— Горе-долу така беше.

— Детектив Уилсън, след като арестувахте мисис Фени, отведохте ли я в полицейския участък?

— Да.

— И там ли я разпитвахте?

— Да. Докато в един момент тя се обади на адвоката си и той ни нареди да прекъснем разпита.

— Понеже по конституция сте длъжни да не разпитвате заподозрян, решил да се възползва от правото си да запази мълчание?

— Точно така.

— С други думи, нямате право да изтръгвате признания, изтезавайки американски граждани, така ли?

— Да… за съжаление. — Той се усмихна, но никой от присъстващите не схвана това като шега.

— Детектив Уилсън, когато разследвате убийство, нямате ли практика да си съставяте списъци от потенциални заподозрени?

— Да, имаме такава практика.

— И този път ли съставихте подобен списък?

— Да, съставих го.

— И кого включваше той?

— Ребека Фени.

— Друг?

— Друг нямаше.

— Защо?

— Никой друг не бе прониквал в стаята, а отпечатъците й бяха върху дръжката на ножа.

— Френските прозорци към терасата са били отворени, нали?

— Да.

— А до терасата може да се стигне по стълби към плажа?

— Да.

— И по френските прозорци не е имало петна от кръв?

— Не, нямаше.

— Тоест мисис Фени не ги е отворила, за да излезе на терасата, което означава, че са били отворени?

— Точно така. Тя самата каза, че са спали на отворени прозорци.

— Включително въпросната нощ?

— Да.

— Следователно, докато са спели, в спалнята е могло да проникне външно лице.

— Да.

Боби вдигна ножа от масата с веществените доказателства.

— Ако си сложа латексови ръкавици и хвана ножа, няма да оставя отпечатъци, нали?

— Няма.

— Нито пък ще изтрия отпечатъците, които вече са по дръжката, така ли?

— Точно така.

— Следователно отпечатъците на мисис Фени върху ножа може да са били стари, оставени по дръжката отпреди, а сега някой с латексови ръкавици е могъл да проникне в кухнята, да вземе ножа и да убие мистър Ролинс, нали така?

Детективът изпръхтя презрително.

— Дали е могъл? Ами да, защо не! Всичко е възможно.

— Но вашето разследване на убийството започва и завършва с мисис Фени.

— Да.

— Защо?

— Защото аз работя с реални факти, не с теории. От това, че някой друг е могъл да направи всичко, което описвате, далеч не следва, че го е направил.