Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 8

През есента на предишната година, с мълчаливото му съгласие, дегизираните като роби мексиканци саботираха опит да се построят летящи коне — един проект, организиран от семействата Яма-Шита и Мин-Орота, които също крояха планове да свалят от власт шогуната То-Йота. Операцията по саботажа се оказа изключително кървава, а равносметката — ужасяваща. Стотици загинаха — пехотинци, кавалерия, самураи, благородници от двете семейства и лордът-земевладелец Хирохито Яма-Шита, който явно бе умрял по изключително жесток начин.

Агентите на Йеясу помогнаха на петте саботьора да напуснат страната, но историята не свърши с тяхното заминаване. Осъдени за опит да възстановят Тъмната Светлина, няколко от важните членове на семейство Яма-Шита получиха възможността да отнемат собствения си живот, а други от по-низш ранг бяха екзекутирани, след като им бяха наложени глоби и други икономически санкции.

За въоръжена съпротива срещу правителството не можеше да става и дума. Присъдата на семейството беше произнесена от останалите благородници — комитет от могъщи лордове земевладелци, включително някои от най-близките съюзници на Яма-Шита, чийто неутралитет бе купен със значителна част от търговската империя на семейството.

Въпреки всички взети мерки, не можаха да поставят Яма-Шита на колене.

Те жадуваха за отмъщение. Не срещу То-Йота. Без двамата си основни съюзника — Ко-Ника и Сей-Ко, ползващи се от щедрите дарове на Шогуна, сега шогунатът и традиционалистите контролираха баланса на силите. Щеше да отнеме години да си върнат предишните сподвижници и дори още по-дълго, преди да се почувстват готови да изравнят резултата. Не… жаждата им за мъст беше насочена към петимата убийци — чуждоземци, които бяха убили техния лорд земевладелец и причинили краха на Яма-Шита. Нямаше как да са свършили кървавото си дело, без подкрепата на високопоставени приятели в Ни-Исан. Ако тази шайка мародери се заловеше жива, тя скоро щеше да разкрие самоличността на господарите си…

Йеясу не се нуждаеше от скрития подслушвател в стаите на съвета в двореца на Яма-Шита в Сара-куза, за да знае как работи ума им. Просто трябваше да се постави на тяхно място. Взетото в последния момент решение на Шогуна да не посети летателната демонстрация в Херън Пуул разкриваше съучастничеството му в кървавата атака на убийците.

Атака, която според Яма-шита, бе ръководена от Йеясу.

Въпреки че това не беше съвсем вярно, все пак съдържаше и доза истина. Йеясу не знаеше в подробности какво се канеха да извършат саботьорите, той просто бе позволил на операцията да се осъществи. Ако беше запознат по-подробно, щеше да реагира по друг начин. Да използваш устройства за комуникация и агенти «под наем» беше едно, но да позволиш на тези агенти и мютски магьосници да убиват безнаказано високопоставени японски граждани беше нещо съвсем друго.

Събитията, довели до кървавата баня, бяха пример за деликатен политически проблем, който нямаше как да бъде решен по друг начин, освен с брутална бързина. Но имаше граници, които Йеясу не желаеше да пристъпва, въпреки желанието си да предпази шогуната. Инцидентът в Херън Пуул беше началото на наклонената плоскост и той нямаше намерение да се спуска надолу. А сега, през пролетта на 2991 година, дългите кучета бяха нападнали отново.