Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 6

Присъствието им представляваше заплаха за света на Ни-Исан и все пак Аматерасу-Омиками стоеше настрана и не предприемаше нищо. Техните подземни градове не бяха разрушени и светът отвъд Апалачите не беше покосен от небесен огън — теологическа главоблъсканица, усърдно избягвана от най-видните мъдреци на духовенството Шинто.

Йеясу знаеше отговора. Тъмната Светлина не беше нито добра, нито лоша.

Електричеството беше сила, лежаща в самото сърце на природата. Можеше да бъде уловена от специални, хитроумно изработени машини и прехвърляна от едно място на друго по специални нишки, или изстреляна във въздуха като невидима стрела през равнини, планини и морета, докато сърцето отброи един удар.

Както с всяка друга сила, тя можеше да се използва разумно или да се злоупотребява с нея. Тя можеше да покварява по същия начин, по който сакето размътваше мозъците на пияниците, а опиумът сломяваше волята на пристрастените. Но в чисто състояние, тя не беше зла. Електричеството беше създадено, за да робува на човека. Само ако човекът е слаб, робът му се превръща в господар. Йеясу си имаше своите слабости, но не беше слаб. Наслаждаваше се на съпътстващия лукс, който привилегированото потекло и високия ранг му осигуряваха, но не позволяваше на нищо да го погълне, освен желанието да държи юздите на властта в полза на клана То-Йота и Шогуна — в този ред. Йеясу се хранеше добре, пиеше с мярка и поддържаше мършавото си старческо тяло във форма чрез фехтовка. Наслаждаваше се на мъжка и женска компания и все още бе в състояние да се сдобие с ерекция, обслужвана от подбран кръг придворни дами, вечно настървени да подпомогнат своята или съпружеската кариера, осигурявайки му върволица от млади девойки.

Тъмната Светлина можеше и да го убие, но никога нямаше да го пороби. Йеясу отлично знаеше това, защото му бе служила вярно години наред. Ключови фигури от личната му мрежа от тайни агенти използваха мощни радио приемо-предаватели и други електронни устройства през последните десет години.

Същото оборудване се използваше от тайните агенти на Федерацията, които след серия от тайни срещи, ги бяха доставили на организацията на Йеясу според условията на тайния протокол, подписан от него и от Командващият генерал Карлстром, шефът на АМЕКСИКО.

Сред условията беше и връщането на всеки мексиканец, заловен от Плейнфолк мютите и продаден на Майсторите на желязото. Други клаузи описваха взаимоизгодните договорки за размяна на определен вид информация: например, видовете оръжия, които Майсторите на желязото възнамеряваха да продадат на мютите, а срещу нея — всевъзможна информация, която би помогнала на Йеясу да прекърши всеки опит за свалянето на То-Йота от власт.

Последният параграф уточняваше договорките за съвместни операции на двете шпионски мрежи. Именно тук помощта на АМЕКСИКО се беше оказала безценна. Имаше определени райони, в които агентите на Йеясу не можеха да проникнат по различни причини или не можеха да действат ефективно. Такива например бяха корабите с колела на Яма-Шита. Пропусквателният режим бе толкова стегнат, че беше невъзможно външен човек да се инфилтрира в екипажа. Единствената алтернатива беше да се подкупи някой, който вече служеше на семейството, но практиката беше показала, че това е скъп и изключително ненадежден начин за работа.