Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 10

Тъй като не можеха собственоръчно да се отърват от цялата опозиция, трябваше да поддържат баланса на силите чрез смесица от изкусно управление и мошеничество — две области, в които Йеясу беше всепризнат майстор.

След дълго обмисляне, Йеясу реши да не споменава нищо. Поне за момента щеше да остави неразрешена дилемата, породена от взаимоотношенията му с Карлстром. Той не беше изгубил напълно честта си. Работата беше в това, че самочувствието му изобщо не беше важно в сравнение с поддържането на шогуната То-Йота.

Докато Йеясу беше жив, Йоримото можеше да си живее според високите си морални принципи. Задачата на камерхера беше да укрепи унаследяването на престола, поддържайки опозицията слаба и разпокъсана. Заветът му щеше да вдъхне у Йоримото решителността да прекърши и доведе Яма-Шита до просешка тояга, да преразпредели земите им и да ги отпрати в политическо забвение, както великите навремето Дат-Суни.

За да помогне на Йоримото в задачата, наследникът на Йеясу трябваше да има достъп до същите чуждестранни устройства, които позволяваха на сегашната шпионска мрежа да действа толкова ефикасно.

Връзките с АМЕКСИКО не биваше да бъдат прекъсвани, но също толкова важно беше да не бъдат поощрявани, а съществуващите договорки трябваше да се контролират по-строго.

Карлстром трябваше да разбере, че безогледното избиване на високопоставени Майстори на желязото от външни хора, без значение от обстоятелствата, вече не можеше да бъде насърчавано.

Присъствието на мют в екипа от саботьори в Херън Пуул и последната атака срещу кораба с колела в защита на рибарско мютско племе не се вписваха в иначе хармоничните им взаимоотношения. Приличаха по много неща на търговските отношения, изградени през годините от Майсторите на желязото и мютите — контакти, получили впоследствие скритата благословия на АМЕКСИКО.

Инвестирали много време, пари и усилия, Майсторите на желязото гледаха на мютите от Плейнфолк като на тяхна лична дойна крава. Тези неграмотни животни никога не можеха да им бъдат съюзници, но поне можеха да служат за помощни войски.

Ето защо ги бяха въоръжили, а не поробили, с надеждата че ще забавят настъпването на Федерацията на север. Да не би основните правила да са се променили? Или тези два обезпокоителни инцидента бяха плод на друга «уговорка»? Още някои таен протокол, подписан от един или повече съпернически мютски рода и сладкодумния шеф на АМЕКСИКО?

Само времето щеше да покаже.

* * *

В двореца-крепост Сара-куза, построен на мястото на град Сиракюз, Ню Йорк от преди Холокоста, Аиши Сакимото, заемащ поста Регент на Яма-Шита, си беше задавал почти същия въпрос, а сега смяташе, че знае отговора.

Ако събитията бяха протекли нормално, най-големият син на лорда-земевладелец щеше да приеме титлата на баща си, но по заповед на Шогуна всички деца на Хирохито бяха загинали от собствената си ръка, или бяха убити от майка си, преди да обърне ножа към себе си.

В някои семейства кървавите вражди възникваха, когато съпернически страни оспорваха наследството, но Лордът-земевладелец Хирохито Яма-Шита беше елиминирал безмилостно всички потенциални съперници. Беше управлявал с желязна ръка, но под неговото ръководство и бездруго богатото семейство бе просперирало дори повече.