Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 38

Беше преминал изпитанието с отличен. Нямаше съмнение — Брикман беше първокласен войник, а последната му задача бе да проникне и след това избяга от Ни-Исан, водейки със себе си две важни мютски мишени: мютката Клиъруотър и Кадилак, по настоящем в краката на Малоун, който се опитваше от сума ти време да се отръска от влиянието на двойната доза Клауд Найн.

Клиъруотър бе сериозно ранена при изненадваща атака от отделил се скайхок. По молба на Брикман, Малоун и ренегатите му бяха раздигнали лагера и заминали, оставяйки ги да се оправят сами. Ако не беше умряла в ръцете му, то тогава Клиъруотър сега се намираше на борда на Ред Ривър. Кадилак имаше повърхностни рани и беше в безсъзнание заради същата градушка от куршуми.

Според Малоун, това беше идеална възможност да ги транспортират и двамата накуп. Две от три не беше лош резултат, но Брикман искаше целия пакет. Оставяйки Кадилак на свобода, той се надяваше да хване в капан третата си мишена — Мистър Сноу, силата на племето М'Кол. Ето защо Малоун бе натоварен със задачата да ескортира бучкоглавия до Шайен, Уайоминг. Пътуване, поставящо в сериозна опасност отряда му от ренегати.

Сега не беше подходящото време да пътуваш насам-натам. През април мютите ходеха на лов за «червенокожи» ренегати; ежегодното събиране на отцепници, които предаваха на Майсторите на желязото срещу стоки и които след това бяха транспортирани на изток. Малоун не беше планирал да напуска лагера, в който Брикман и приятелчетата му влязоха в средата на май.

Местоположението беше отлично, с добро покритие и течаща вода — идеално за дълъг престой. Беше избрано, защото АМЕКСИКО знаеха накъде е тръгнал Брикман и се очакваше да мине наблизо. В който момент Малоун, напълно случайно, трябваше да се появи и да поднови познанството им. Всичко си вървеше по плана, а в следващия момент, заради някакъв задник в скойхок и двама нещастници, които не го бяха предвидили, всичко отиде по дяволите, принуждавайки го да потегли на запад, когато всеки ренегат с акъла си се спотайваше по-ниско от тревата.

Единственото разрешение бе да се пътува нощем. Поради някаква си причина, дълбоко вкоренена в родовата им памет, мютите действаха само от изгрев до залез. След това ловуващите хайки и обходните патрули се прибираха или лягаха за през нощта. Не беше идеалното време да се пътува през страната, но след безброй години полева служба, Малоун се бе научил да познава терена и да придвижва хора и при най-неблагоприятните условия.

Но дори и така, той сериозно се изкушаваше да извика една небесна кука, която да разкара Кадилак от ръцете му. Но не той командваше тази операция. Заповедите от Майка бяха ясни и недвусмислени. Той трябваше да пресрещне Брикман в дадена точка от пътуването му, да прецени надеждността му и с одобрението на Майка, да му предложи съдействието си, ако и когато се наложи. Брикман действаше по устав, но все пак беше задействал вътрешната аларма на Малоун. Имаше нещо особено в него. Може би беше само инстинктивната антипатия на Малоун към чаровни синеоки момчета-първенци, но Брикман бе прекалено умен за собственото си добро, а многото хубаво не е на хубаво.