Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 37

В капан между световете на трекерите и мютите, ренегатите бяха основно мародери, скитници, върлуващи по повърхността без определена цел и без дом, в който да се върнат. Смъртта беше единственото посрещане, което можеха да очакват от Федерацията. За щастие имаше обширни райони, които не бяха привлекли все още вниманието на пионерите и нямаше много мюти, като например Скалистите планини.

Но бучкоглавите не случайно избягваха тези планини. През шест месеца от годината бе толкова студено, а снегът — толкова дълбок, че никой не оцеляваше. Освен ако, разбира се, не си добре организиран и с подходящата екипировка. Карлстром се подсигури групите му да имат необходимите познания и екипировка, а всеки мъж бе внимателно подбран така, че да няма провали.

Като всеки биологичен вид, борещ се за оцеляване, ренегатите подлежаха на процеса на естествен подбор. Силните процъфтяваха, слабите загиваха. Голямата група обещаваше безопасност, приемственост и другарство. Организацията на Малоун предоставяше и другия жизненоважен елемент — силно ръководство. През месеците на формиране, отрядът му се бе превърнал в магнит, привличащ по-малки групи и отделни мъже, които до този момент бяха предпочитали съществуването на отшелници.

Във Федерацията, името на Малоун се спрягаше в информационната мрежа, управлявана от известни подривни елементи. За много хора в този междинен свят, Малоун вече имаше статуса на народен герой. Човек, преборил системата. Не отне много време името и приблизителното му местонахождение да тръгне от уста на уста в междинните станции и трудовите лагери. Не само неговото име се споменаваше шепнешком в разговорите. Имаше и няколко други, любезно предоставени от АМЕКСИКО заради потенциалните дезерьори — всички те подхранваха идеята за нарастващо съпротивително движение и относително безопасно убежище.

Само малцина от присъединилите се към Малоун разбираха, че са попаднали обратно в лапите на Федерацията, и бяха бързо елиминирани. Беше сладка операция — една от няколкото подобни наземни «ужилвания», които даваха възможност Първото семейство да държи пръста си на пулса на протестното движение. Осигуряваше се и непрестанен поток от кандидати за съдебни процеси по телевизията. Ако ешелоните не успееха да докарат достатъчен брой ренегати, то Малоун и другите като него оправяха баланса, като изпращаха нищо неподозиращи кандидати във внимателно координирана засада.

Ако зависеше от него, мютът в краката му сега щеше да е на път към Федерацията. Този Кадилак Девил присъстваше в списъка с издирвани лица. Беше заловен. Трябваше да бъде изпратен незабавно. Край на историята. Просто, чисто и лесно за организиране. Но не така го искаше Ханг-Файър. Ханг-Файър бе оперативното име на Стив Брикман, един мухльо, завършил Рио Лобо миналата година и служил за кратко като помощник-командир на борда на Луизианската дама. Малоун знаеше тези подробности, защото бе определен да подложи Брикман на заключителния му тест. Препятствие с потенциален фатален изход, измислено да провери куража и издръжливостта на кандидата. Брикман бе «опакован» — коленичил и завързан на кол, лице в лице с труп на трекер, който бе убил по време на военни действия.