Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 3

Дилемата на мистър Сноу произтичаше от желанието му да бъде на избраната точка на пристигане, в случай че се нуждаеха от силите му, за да отблъснат евентуалните преследвачи. А беше повече от сигурно, че щяха да ги преследват.

През годините на търговски взаимоотношения, той беше взел да разбира характера на Майсторите на желязото и манията им по «репутацията» — това, което мютите наричаха «достойнство». Заради статуса им на воини, това беше концепция, която и двете раси споделяха, но в различна степен. Като цяло мютите известно време ближеха раните по наранената си гордост, а после опитваха пак. За Майсторите на желязото загубата на репутация беше непоносима и ако доброто име на потърпевшия не можеше да се възстанови, това често водеше до самоубийство. Тази загриженост за честта, безупречното поведение и съвършеното представяне касаеше само чистокръвните управляващи класи. По-низшите раси не бяха обременени с такива грижи. Което, според неговия информатор, обясняваше защо боговете са ги обрекли на живот в робство.

Да… Като се има предвид същината на мисията на Кадилак, бягството им определено щеше да доведе до загуба на репутация и засегнатите власти щяха да направят всичко възможно да ги заловят отново.

Щяха да хвърчат глави, ако не успееха. Мистър Сноу, който беше в пълно неведение относно причинения от триото хаос в Херън Пуул, не знаеше, че след кървавата равносметка доста глави вече се търкаляха по земята. Единственото, което го интересуваше бе, че Майсторите на желязото са упорити противници, които не признаваха поражението. Затова трябваше да бъде на разположение, в случай че преследваха младите му повереници в сърцето на Плейнфолк. Но нямаше как да бъде на две места едновременно, нито можеше да се колебае повече. Оставаше му по-малко от седмица да вземе решението си.

Може пък Небесните Гласове да се съгласят да го напътстват. Той се бе допитвал до тях много пъти през изминалата година, но те посрещаха въпросите му за Клиъруотър, Кадилак и Облачния воин със смущаваща тишина. Той се изкатери пълзешком на любимата си скала, седна с кръстосани крака, пое си дълбоко въздух няколко пъти, докато се възхищаваше на гледката, сетне затвори очи и вдигна глава, отваряйки съзнанието си към небето.

За известно време изглеждаше, че персоналът на това бюро по духовни съвети е излязъл в обедна почивка, но накрая пред вътрешното му око се появиха серия от картини. Образи на смърт и неописуема разруха белязаха душата му — зловеща драма, в която му бе отредена главна роля.

Мистър Сноу беше всеизвестен с храбростта и решителността си, но дори неговото несломимо сърце се сви пред новия товар, който Провидението му бе отредило. И което бе още по-лошо, той знаеше, че тези мимолетни образи са само зрънце от това, което предстоеше. Но нямаше връщане назад. Небесните Гласове се бяха произнесли и той знаеше прекрасно какво трябва да стори.