Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 2

Това бе домът на железните змии, които пълзяха по земята и оставяха диря на опустошение след себе си, както и на стрелолистите, които носеха облачните воини в небесата. Воини, въоръжени с дълги остри железа и огнени семена, избухващи в дим и пламък с гръмотевичен шум.

Това не беше чистият пламък, който въздигаше дървесните духове към небесата, а негов зъл братовчед, призован от пясъчните червеи. Пламък, чиято жажда не можеше да се утоли с вода, а който се впиваше в плътта и я изгаряше до кокал.

Да, бяха настъпили тъмни времена. Беше ударил часът на Голямото Умиране. Времена, в които храбростта на Плейнфолк щеше да бъде подложена на сериозно изпитание.

Мо-Таун, Великата Небесна Майка, се беше оттеглила в Черната Кула на Тамла да скърби за хората си. Мнозина щяха да погинат, но Плейнфолк щяха да оцелеят и да се превърнат във велик народ под знака на Талисмана.

Тъй като беше мют, почитан мъдрец и живата история на племето М'Кол, Мистър Сноу знаеше, че за пътуването през Долината на Смъртта трябваше да съберат цялата добра воля, на която бяха способни. Колелото се завъртя, а Пътеката бе предначертана. Човешките същества не можеха да променят съдбата си, само надменността на непросветените подхранваше жестоката илюзия, че могат да го сторят.

А междувременно, трима от основните играчи липсваха. Къде, в името на Талисмана, бяха? След няколко дни търговската делегация на племето щеше да е готова да отпътува за ежегодното събиране край бреговете на Великата Река. Мистър Сноу имаше два избора — да тръгне с тях или да остане. Облачният воин също разполагаше с два начина да върне Кадилак и Клиъруотър: да ги превози незабелязано на борда на някой от гигантските кораби с колела, пътуващи по Великата Река към търговския пост или да ги измъкне по някой по-пряк наземен маршрут през територията, принадлежаща някога на Айо-Ва и Не-Браска.

Преди година Брикман се беше скрил на един от корабите с колела във търговския пост и беше заминал за Огнените Шахти на Бет-Лем. Ако тогава бе успял да завърши пътуването, без да бъде забелязан, може би сега щеше да реши, че това е най-добрият начин да се върнат обратно. Сред суматохата на търговските сделки, където мютите товареха и разтоварваха корабите с колела, щеше да им се отвори чудесна възможност да се промъкнат на брега. Веднъж стигнеха ли дотам, щяха да се смесят с племенната делегация, която тогава щеше да се връща към дома през равнините през периода на примирие, познат като «Ходене по Водата».

Да, това беше разумният начин, но пътуването от Ни-Исан отнемаше много дни, даже седмици. Да си намериш място на кораба с колела, където трима души могат да останат незабелязани дни наред, не беше лесна задача. Мистър Сноу се беше качвал за кратко на такава лодка за кратка аудиенция с лорд Яма-Шита. Бяха гигантски съоръжения, но също така возеха многоброен екипаж, който непрекъснато шеташе насам-натам като мравки на торище. Пък и корабите с колела идваха до търговския пост само веднъж годишно. Връщането по този маршрут означаваше, че трябва да улучат точната лодка в точния момент. Облачният воин бе достатъчно изобретателен, за да се сдобие с нужната информация, но какво щеше да стане, ако изпуснат лодката? Или избягат твърде рано и не успеят да последват дългия, но по-безопасен път към дома?