Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 5

Йеясу също беше традиционалист, за разлика от любителите на прогресивни идеи — група лордове земевладелци начело с клана Яма-Шита. Но прогресът, защитаван от тази клика преприемачи, се ограничаваше до въвеждането на нови индустриални процеси и производствени практики. Абсолютно никой, независимо колко радикални идеи проповядваше, не желаеше да се модернизира феодалната система, върху чиито основи бе изградена Ни-Исан.

Проблемът — поне в очите на Йеясу — беше, че не можеш да получиш едното, без да разрушиш другото. Никое от седемнайсетте властващи самурайски семейства не беше подготвено да сдаде каквито и да било власт и привилегии в полза на по-низшите класи. Тъкмо търговците поддържаха идеята за разширяване на икономиката и ползите от повишаване на покупателната способност на масите, представете си — да плащаш по-високи надници на търговци и слуги! Някои дори предлагаха да се основат търговски връзки с «дългите кучета», населяващи погребаните градове отвъд Западните Хълмове, но какво друго можеше да се очаква от човечета със сметала вместо мозъци в главите?

Най-сериозната спънка към прогреса беше неотменимият указ, който забраняваше под страх от смъртно наказание повторното въвеждане на Тъмната Светлина. За обикновените простосмъртни беше престъпление дори да се споменава името й и тя всяваше такъв страх, че дори хората на върхови позиции го произнасяха крайно предпазливо. Според свитъците с хроники на далечното минало, създаването на електричество от Тъмна Светлина бе покварило човечеството и накарало Боговете да унищожат Предишния Свят с приливна вълна от златен огън. Вълната погълнала древната родина на Майсторите на желязото и била толкова висока, че покрила връх Фуджи — свещената планина, съхраняваща духа на Нипон.

В резултат на това се ширеше дълбоко вкорененото убеждение, че всеки опит да се възстанови Тъмната Светлина би било пълно безумие, което отново би поставило света в смъртна опасност.

Обаче Йеясу знаеше, че светът на Ни-Исан граничи с Апалачите и Източното Море. Имаше друг по-обширен свят отвъд Западните Хълмове, населен от тревни маймуни и дълги кучета: мютите от Плейнфолк и трекерите: войниците-граждани на федерацията Амтрак. Мютите представляваха космати диваци, полу-номадски ловци без други умения, освен онези, необходими за поддържане на простичкия им начин на живот.

Всичките им заострени оръжия, арбалети и метални сечива се доставяха от Майсторите на желязото. Ала трекерите бяха воини без страх от Тъмната Светлина. Тя беше жизнената сила на подземното им общество.

Тя им позволяваше да изпращат образи и звуци по въздуха, захранваше оръжията им, гигантските, подобни на гъсеница, ешелони и небесните им колесници — бойни машини, които безнаказано проникваха в облачното царство на камите и не падаха на земята.