Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 210

Тук нямаше вагонни колички. Коне и каляски с конски впряг и мюти на капрата превозваха привилегированите обитатели до желаната дестинация. Видно място бе отделено за железопътните пътища с ръчно изработените копия на влаковете от онова време и вагоните от славните времена на парните локомотиви. Но те не бяха единственият анахронизъм тук: фоновото осветление се захранваше с електричество, телевизионните екрани и компютърните клавиатури бяха изкусно замаскирани в антични шкафове и бюра, а небето се патрулираше от пилоти на Първото семейство в сребърни скайхокове. На земята, обаче, автентичността беше от първостепенна важност.

Мъжете бяха облечени в униформи на конфедеративните войски, а жените в тоалети на «южняшки жубавици», но всички се преобличаха съобразно повода или кое време от деня беше, надявайки «вечерно облекло» след залез слънце.

При мъжете това включваше по-богато украсена униформа в тъмни тонове или тъмно «цивилно» облекло. Жените се кипреха в рокли с открити рамене и дълбоки деколтета, откриващи част от гърдите им, с пищни ръкави до лактите и дълги ръкавици. Долната част на тези вечерни рокли беше дори още по-екстравагантна, с множество джуфки и воланчета, поли, замитащи земята и влачещи се воали отзад, поддръжани от слоеве и слоеве фусти с пришити обръчи.

Фран беше словоохотлив и образован екскурзовод, но на Стив всичко това му дойде твърде много. Контрастът с униформената монотонност на подземната Федерация беше невъобразим. Стив непрекъснато трябваше да си напомня, че всичко това не е сън. Всичко това беше реално и все пак тази реалност като че ли се размиваше в лудост. Откога ли продължаваше това? Нима за това безброй поколения трекери, включително и Папа-Джак, се бяха трудили, робували и дали живота си? За да може и бездруго привилегирования елит да се наслаждава на разточително и приказно съществуване, докато останалото население живурка в неоново-осветени бетонни дупки, където най-важното събитие в годишния календар беше пътуването до обградения с високи зидове Джон Уейн Плаза? В сравнение с Клаудландс, прословутият площад не представляваше нищо повече от мраморен затворнически двор.

Стив не си позволи да демонстрира чувствата си, но като знаеше вече кой е всъщност, не можеше да не се идентифицира с мютите с гладка кожа, които вършеха слугинската работа — винаги на разположение, но толкова тихи и дискретни, че понякога просто бяха невидими. Като част от пейзажа. В сравнение с Айрън-фийт, Плейнфолк братята им в Ни-Исан, тези мюти-годинари живееха в позлатена клетка, но един ден и те щяха да бъдат свободни.