Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 11

Само че сега, с избиването на почти всичките му близки роднини, бе станало горчиво ясно, че кървавото му царуване е елиминирало почти всички кандидати за поста с нужната сила, способности и предприемчивост.

Демонстрираните от Аиши Сакимото лидерски качества не бяха убягнали на покойния му племенник — той беше оцелял отчасти защото беше любимия чичо на Хирохито, и отчасти защото самият той притежаваше безскрупулност.

Но истинското му избавление се дължеше на факта, че беше стар и бездетен, и следователно не представляваше заплаха за семейството на лорда-господар.

Именно това беше причината разтрепераните оцелели да го посочат за глава на съвета, управляващ делата на семейството, докато някой от техните не приемеше официално титлата. В настоящия климат нямаше нужда избраният наследник на Хирохито да бъде най-добрия кандидат. Камерхерът Йеясу бе проводил съобщение, че който и да изберяха, щеше да стане лорд-земевладелец само след одобрението на Шогуна.

Всички бяха наясно, че Йоримото нямаше да допусне силен кандидат да поеме властта.

Трябваше да преглътнат горчивия хап. Никога досега не се бе случвало да търпят такава намеса в делата си. Близнаците-предшественици на Яма-Шита, Яма-Ха и Мацу-шита, бяха помогнали на То-Йота да победи Дат-суни.

Едно време бяха съюзници. Като част от историческата Седма Вълна, тяхната кръв се смеси на брега на Източното море. Но със сливането на двете семейства с цел формиране на едно от най-големите владения в Ни-Исан, те се бяха превърнали в съперници. Различията им се подклаждаха от прогресивните идеи на Хирохито.

Новосформираното владение не беше кой знае колко по-голямо от територията на То-Йота. Източникът на разприте беше в уникалното му географско разположение, даващо достъп до Великите езера и Източното море, които представляваха лесно охраняеми граници, но най-вече бяха завидно търговско предимство. Въпреки че То-Йота си бяха напълнили сандъците с данъци от приходите на семейството, постоянно увеличаващото се богатство и влияние на Яма-Шита започна да се превръща в заплаха за шогуната.

Прекомерната самоувереност на лорд Хирохито го подтикна да действа прибързано. Беше прав за Йоримото. Сам по себе си младият шогун нямаше да представлява проблем. Той сам си беше най-опасният враг. Но Хирохито сериозно беше подценил властта на Йеясу. С поемането на властта от Йоримото и опитът му за чистка, влиянието на Йеясу върху Вътрешния Двор бе сериозно отслабено. Мнозина от старите му приятели бяха изгонени, а службогонците му в правителството бяха понижени или пенсионирани. Всички бяха убедени, че Йеясу скоро ще ги последва през вратата и ще прекара последните си години, размотавайки се в градината или библиотеката на огромното си имение.

Но старата лисица беше успяла да се задържи и шест години по-късно беше успяла да затвърди стабилни позиции. Казваха, че шогунът не само се вслушва в думите му, ами знаеше абсолютно всичко, което се случва в държавата. Доказателството беше пред очите им!