Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 13

Кой можеше да се досети, че този малоумен боклук с празни очи беше способен на такова двуличие? Но както и да е. Нямаше да остане ненаказан, нито пък престъплениета на племето Коджак, които бяха убили всички, успели да доплуват до брега след потопяването на кораба. Първите мерки, обаче, щяха да касаят племето М'Кол — връзката между Плейнфолк и Федерацията. Този път нямаше да има място за провал в операцията.

Семейството не можеше да се надява на помощ от малкото им останали приятели, ако обявяха война без одобрението на правителството. В настоящата ситуация не беше много вероятно да го получат, без да ги принудят да се простят с голяма част от печалбите. Единственият начин да се заобиколи проблема беше да замаскират атаката, използвайки мюти от рода Д'Тройт — безмилостните съперници на Ши-Карго.

Сакимото знаеше, че изтребването на търговската делегация на Ши-Карго ще засегне съвсем малко от истинските престъпници.

Голямата част от племето М'Кол бяха в безопасност и извън досега му. Но тази атака щеше да е само първата стъпка от плана, който семейството замисляше от доста време.

Сериозните последици от злополуката с лорд Хирохито бяха отслабили силата на семейството, която можеше да се възстанови само чрез прилагането на план за разширяване на настоящите граници.

Наемането на Д'Тройт за черната работа беше част от този план. Настоящото разпокъсано положение на Плейнфолк, довело до междуплеменни вражди от един и същ кръвен род, беше безсмислено и непродуктивно.

А търговските споразумения, според които всяко племе ежегодно предаваше различни по численост «доброволни» работници-роби, беше неефективен начин да се посрещат непрекъснатите нужди от трудоваци.

Те се убиваха един друг по същия безсмислен начин. Нямаха цялостен план. Воините, триумфиращи в битките, не опустошаваха селищата на победените. Победилото племе не окупираше териториите на своите съперници и не изколваше оцелелите. Дори не се опитваше да ги пороби. Победителите просто се връщаха вкъщи и измисляха огнени песни, възхваляващи мъжеството им!

Част от проблема беше необятната територия, с която разполагаха. Имаше твърде много земя и твърде малко хора. И тъй като обитателите й бяха диваци, водещи крайно опростен живот, те не изпитваха нужда да използват ресурсите й. Имаше достатъчно място за всички — изобилие от дивеч и повече суровини, отколкото им трябваха. Нямаше нужда да завземат териториите си. Мютите воюваха помежду си, защото се придържаха към етиката на воина. Беше изпит по кураж, част от процеса на естествения подбор. Много похвално, но цяата тази бясна енергия не биваше да се похабява. Трябваше да се насочи към по-благородна цел, а не да се прахосва в безсмислени схватки.

Яма-Шита планираха да осигурят тази насока, като обединят коренно различните племена на Д'Тройт и С'Нати и създадат две васални държави. Въоръжени и водени от Яма-Шита, те щяха да покорят омразните си съперници Ши-Карго, както и по-маловажните родове. Когато това се случеше, те щяха да ги обложат с годишна лепта под формата на суровини и физически здрави мъжки и женски екземпляри.