Читать «Нора Джемисин Луната, която убива 2 Засенчено слънце» онлайн - страница 9

24

безопасност, тъй като много отдавна се бе научила да създава около себе си защита - сенчестата Зала в дадения случай, попадне ли на това място. И все пак, стремеше се да го избягва, стига да бе възможно, защото единствено Бирниците можеха да го посещават свободно. Бе доста обезпокоително - най-меко казано - да се появи тук съвсем неволно.

Присвила очи към нишите, тя се запита дали не бе пропуснала нещо при лечението на войника, или пък не бе направила погрешна стъпка при напускането на Ина-Карек? Тук ставаше дума за човешки живот - длъжна бе да си отваря очите на четири.

- Ханани. Лечението е завършено. Ела насам.

Нещо наруши покоя край отвора на една от нишите. То се подаде оттам, но една обкичена с цветя колона не позволяваше да се види ясно. Тя долови силна воля и власт, бавно струпване на злоба, което отначало я разтревожи, а после силно уплаши…

- Ханани.

Сенчестата Зала потрепери и веднага след това просветна, изпълни се с народ, с глъч и човешка реч. Ханани затаи дъх и примигна, когато душата и се върна обратно в телесната си обвивка. Будният свят. Наставникът и стоеше до нея с разтревожено изражение.

- Мни-ини-братко. Имаше нещо… - Тя поклати глава объркана. - Не бях свършила.

- Свърши достатъчно, чирако - обади се студен глас. Йе-хами, масивен, плешивеещ Учител в началото на старческата си възраст, стоеше изправен с кръвнишки поглед край мястото на лечението. Пред нея, проснат върху една от лечителските дървени кушетки, лежеше, потънал в дълбок сън на току-що излекуван, войникът на Ханани. Тя отмести с автоматично движение превръзката му, за да види корема. Плътта бе цяла и без белег, макар все още в кръв и съсиреци отпреди лечението.

- Просителят ми е добре - каза Ханани, отправила объркан поглед към Йехами.

- Не става дума за него, Ханани. - Мни-ини приклекна край кушетката и допря два пръста до клепачите на войника, за

25

да провери работата на чирака. Притвори очи и те запърхаха често-често под клепачите му. Сетне Лечителят въздъхна и се върна. - Добра работа наистина. Ще пратя някого да доведе близки от неговата каста да го приберат у дома.

Вече не толкова смутена, Ханани огледа Залата на Благослова и пак смръщи вежди. Когато се зае с войника, тя бе пълна, шумна от гласовете на дошлите да предадат месечната си Дан или да направят заявка за помощ от Хетава, или просто да поседят върху килимчета сред лунните цветя и да се помолят. Слънцето още светеше през дългите многоъгълни прозорци, но Залата бе вече празна, ако не се смятаха хората на пиедестала край Ханани и групичката Лечители и Пазители близо до нишите за даване на Дан.

Същото място, където бе видяла нещо в пространството между тях. Това беше странно. И бе прекалено рано, за да затворят Залата на Благослова за посетители.