Читать «Нито дума» онлайн - страница 22

Аги сериозно поклати глава.

— Убийството стана само преди три седмици. Не вярвам, че полицията би позволила на някого да го наеме. — Тя се намръщи. — Не мога да повярвам, че някой би искал да го наеме след онова, което направиха с тази бедна жена. Във вестника пишеше, че я поддържали жива, докато…

— Съжалявам, че попитах — каза Конрад и се почука по челото. — Окото ме притеснява. Вероятно е било само отражение отнякъде другаде.

— Може би — каза Агата. — Щом не искаш да чуеш местните новини…

После с бързо и изящно движение свали хавлията и тя се плъзна в краката й. Конрад прикова очи в тялото й.

— Забрави за това — меко каза Аги. — И дръпни завесите.

Срита хавлията, приближи се до него и прошепна:

— Не знаеш кой може да ни гледа.

Жената на стола

Психиатрична клиника „Импелитери“ се намираше на няколко пресечки от булевард „Куинс“, близо до областния затвор. Осветена от малки прожектори, тя приличаше на огромен сив куб, плаващ в тъмнината. Дъждът плющеше силно по лампите и каменната фасада на сградата. Докато шофираше към паркинга, на Конрад му се стори, че клиниката трепти от проливния дъжд.

Беше казал на Джери Сакс, че ще е тук в седем и половина в петък вечер. И точно в седем и половина паркира корсиката си, елегантен сребристосин седан, на едно от резервираните за лекари места до предната врата. След като спря двигателя, шумът от дъжда по покрива на колата стана оглушителен.

Искаше му се да си е у дома. Искаше му се да играе с детето.

Вдигна куфарчето си от пода, сложи го в скута си и го отвори. Извади малкия касетофон „Сони“. Натисна червеното копче и вдигна касетофона към устата си.

— Петък, дванадесети октомври — каза той. — Първи сеанс с Елизабет Бъроуз.

Превъртя касетата и я пусна. Чу ясно собствения си глас.

— … сеанс с Елизабет Бъроуз.

Пъхна касетофона във вътрешния джоб на сакото си. Погледна през прозореца към мрачната фасада на болницата.

„Убила е човек, Нейт. Прерязала му гърлото. Накълцала го на парчета.“

Конрад въздъхна дълбоко, после изстена:

— О, господи!

Взе куфарчето, отвори вратата и се затича в дъжда към стъпалата на болницата.

— Е, тя не е една от типичните ти матрони от тузарската част на града — каза Сакс. — Била е по различни институции още от десетгодишна. Имала е няколко случая на насилие. Досието й от детския център в Манхатън сочи, че веднъж срязала лицето на друго дете с кухненски нож. Прокурорът каза, че два пъти била арестувана за нападения и побой. Ще си изцапаш меките ръчички с тази дама, Нейт.

Сакс се облегна на стола си и се ухили. Беше едър мъж, поне петнадесет сантиметра по-висок от Конрад. Лицето му беше широко и месесто. Раменете му изпълваха докрай бялата риза, а шкембето му я разпъваше над колана. Когато се движеше, дишаше тежко и се обливаше в пот. Под мишниците му имаше тъмни петна, а по главата му, голяма, плешива и розова, блестяха капчици. Тъмните му очила бяха вдигнати над веждите. Конрад очакваше всеки момент да се хлъзнат надолу по носа му.

Сакс се засмя весело.