Читать «Нито дума» онлайн - страница 156

Гласът й прозвуча странно. Агата пак плачеше.

— Лошият беше гигант — каза Джеси.

— Да, права си. Почти гигант.

— Татко уби ли го?

— Да, сладурче.

— Защото така трябваше.

— Да.

Стигнаха до колата. Майката на Джесика спря и се огледа.

— Татко е най-силният човек на света, нали?

Агата се засмя.

— Не знам — отговори тя, после махна с ръка, кимна и пак се засмя. — Сигурно е най-силният.

Джесика се огледа. Повечето от колите по улицата вече тръгваха — завиваха зад ъгъла и изчезваха. Светлините на някои още се въртяха.

— Защо не тръгваме? — попита Джесика.

— Трябва да изчакаме детектива — отговори майка й и го посочи. — Той ще ни закара.

— Онзи дебелият ли?

— Шшт, сладурче. Да.

Джесика загледа дебелия детектив. Той стоеше до една от патрулните коли, но след секунда тръгна към тях.

— Здрасти — наведе се той към Джесика.

Тя се притисна в крака на майка си. Дебелият детектив се усмихна и погледна Агата.

— Е… — каза той.

— Благодаря ви — започна Аги, но не можа да продължи, а наведе глава и заплака.

Усмивката на дебелия стана още по-широка.

— Няма нищо, няма нищо — каза той.

Близката патрулна кола даде на заден ход и спря точно пред Джесика. Тя ококори очи.

— Мамо!

Момиченцето се притисна още по-плътно към крака на майка си и се взря в прозореца на полицейската кола. Зад него седеше Спорт и гледаше право в нея.

— Какво? — попита Агата.

— Виж, мамо, това е лошият.

— О… — отвърна майка й, — няма проблеми. Сега той отива в затвора. Не може да ти направи нищо. Хайде да вървим.

Тя се опита да побутне Джесика към тъмносинята кола, но момиченцето се възпротиви и вдигна очи към дебелия детектив.

— Той нареждаше на всички какво да правят — каза Джесика.

Дебелият детектив наклони глава, после се обърна и се ухили на лошия.

— Това е много интересно — изръмжа той. — Ние с теб ще си поговорим надълго за това, нали?

— Добре — отговори Джесика несигурно.

— Хайде, миличка — повтори майка й. — Качвай се в колата. Отиваме да видим татко.

Майка й отвори вратата на колата, но Джесика остана на мястото си. Стоеше неподвижно, вторачена в лицето на лошия човек.

Той се обърна към нея. Изкриви уста и изсумтя.

Малкото момиченце поклати глава.

— Предупредих те — каза Джесика. — Казах ти, че татко ще дойде.

Информация за текста

Andrew Klavan

Don’t Say a Word, 1991

Издание:

Андрю Клаван. Нито дума

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2003

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 954-585-418-9

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/34417

Последна корекция: 27 юни 2015 в 10:43

1

Лекарство, давано при нервни разстройства. — Б.пр.

2

Азиатско дърво с широки и ветрилообразни листа. — Б.пр.